Ако има такива, които се оплакват, че трети сезон на „Ергенът“ е предвидим и скучен, то това, което предстои да видят тази вечер, ще преобърне коренно мнението им!

А именно, в предстоящия епизод ще разберем, че в предаването е имало публичен с*кс за сефте! Такова нещо не бяхме виждали досега, но ето, че Алек Младенов сложи в малкото си джобче и Виктор Стоянов, и Евгени Генчев.

След като чу от няколко моми, че са влюбени в него, самият той повтори това на още няколко и олигави почти всички, Ергенът реши да действа. И…

направи първия с*кс с най-младата участничка Валерия Дакова. Моделката буквално взриви имението и не остави камък връз камък след признанието си, че е била интимна с Алек в морето.

Сами ще видим цялата картинка утре, както и реакцията на побеснелите (и с право) останали момичета, които ще се нахвърлят върху нищо неподозиращия Младенов. Горда от постигнатото, Валерия ще им разкаже надълго и нашироко какво точно са правили със синеочкото, как той я е целувал до несвяст, как такъв нежен и страстен мъж не е виждала досега и как той е… проникнал в нея.

„Проникна в теб?! Това ли казваш?!“ – изумена пита Криси, а Валерия я поглежда право в очите и най-нагло отвръща: „Е и?! И какво ако е така?!“… Тук вече бомбата избухва и става земетресение на ента степен.

А любимката и досегашна фаворитка Магдалена Томова не спира да повтаря колко е обидена. Не ядосана, а адски обидена… Такава сага и в латино сериите няма.

Българската тенис звезда Григор Димитров показа какво е да си истински баровец, демонстрирайки гъзария до шия. Той поля звездното парти, което бе организирано от принца на Монако – Албер II, след края на турнира в Монте Карло. На изпроводяк от лачения коктейл, папараците издебнали хасковлията да сяда костюмиран зад волана на ослепително „Ламборгини“.

Секунди по-късно като във филм на Джеймс Бонд в него се качила убийствена мацка по минижуп. Може би е новата му?

Става ясно обаче, че всъщност това е старата му тръпка Ализе Лим, с която имаше вземане-даване преди години.

Сценката като от лента с Агент 007 се разиграва на метри пред заведението. Апизе Лим щеше да си изпочупи краката да тича към колата на нашия с риск да се претрепе на високите си токове. Мнозина в мрежата отбелязаха, че Гришо не си направи труда да излезе от колата, за да посрещне дамата си, а само гледал как по-бързо да се изнижат от хорските очи. От място нашият плейбой отворил автоматично вратата на „Ламборгини“-то, след което смуглата красавица със зелени очи на змия усойница се шмугнала вътре.

След това двойката отпрашили нанякъде, за да се насладят на срещата си насаме. Едва ли някой се съмнява, че след това бонбончето Ализе Лим е скочила и в леглото на тенисиста. Болшинството от феновете му одобряват неговия избор.

Знае се, че Гришо пак е ерген, откакто в края на миналата година се раздели с влашката сексбомба Мадалина Геня.

Само преди два месеца госпожица Лим скъса с баскетболната легенда на Франция Тони Паркър. Двамата се познават повече от десетилетие покрай тенис академията на Патрик Муратоглу. Зеленооката французойка не направи кой знае колко успешна кариера в тениса, но често влизаше в заглавията на таблоидите със знойния си вид и близостта си с Григор Димитров. Сега пък се изявява като репортерка в телевизия „Евроспорт“ и често взима интервюта от нашия и останалите тенис звезди.

За тях се твърди, че още през 2015 г. са преминали отвъд границите на приятелството. Ализе Лим седна в ложата на нашия по време на турнир в Париж. Тогава Гришо вече се бе разделил с Мария Шарапова, а засуканата му колежка тъкмо скъса с тенисиста Жереми Шарди.

От онези времена двамата имат доста пикантна снимка в поза „римска колесница”, на която нашият е обяздил мадамата и я държи за косата. Любовната им авантюра обаче мина и замина тихомълком, преди хасковлията да се вземе с поп звездата Никол Шерцингер.

Близо десет години по-късно се случва дежавю – Гришо и Ализе Лим явно пак са заедно. От антуража на плейбой номер 1 в тениса се чува, че на Григор вече му доскучавало да реди нови и нови любовни трофеи. Вместо това решил да повтаря стари тръпки като Ализе Лим, на които навремето не се е наситил достатъчно в леглото.

В тениса вече ловят басове дали френската авантюра ще провали Григор на корта в близкото бъдеще и дори се обзалагат кога нашият ще изпадне от топ 10 на световната ранглиста. Възходът на Гришо, който идния месец ще навърши 33, дойде именно с раздялата с Мадалина Геня и наскоро Григор спечели първата си купа от 2017 г. насам. Освен това се завърна сред най-добрите десет тенисисти в света за сефте от 2018 г. Според мнозина обаче жените винаги са пречели на тенис кариерата на Гришо и сега отново валят очаквания за нов крах на българската ракета.

Оказва се, че Деси Слава е била тласната към попфолка не от бясна амбиция, а от немотия. Гласовитата изпълнителка, която отбеляза 45-та си годишнина на 7 март, а преди броени дни стана и баба на първото си внуче, не мечтаела за самостоятелна кариера в жанра, която тогава набирал популярност. Мечтата й била да се занимава с народна музика и да пее в ансамбъл „Филип Кутев“. Заради обстоятелствата обаче й се наложило да загърби желанията си и в крайна сметка това се оказало за добро.

„Майка ми се беше разделила с втория си мъж и живеехме в една квартира“, разказа неотдавна певицата, която е родом от Раднево. Баща й е миньор, а майка й – лаборантка, но след развода работела в санаториум. Деси Слава, която е племенница на естрадната прима Мими Иванова, на няколко пъти сменяла местожителството си като дете. До 7-годишна тя и по-малкият й брат Милен живеели в миньорското градче Гълъбово, откъдето е колежката на певицата – Емилия. След като родителите им се разделили, Деси Слава заминала при баба си и дядо си в китното селце Пет могили, в което учела само година. След това майка й, която вече се била омъжила повторно за лекар и се установила в Хисаря, я взима при себе си. Деси Слава от малка помага в отглеждането на двете си сестри, които са-от втория брак на майка им. На 15-годишна възраст бъдещата звезда се върнала да учи енергетика в Гълъбово. Живеела при баща си, втората му жена и брат си. Поради неразбирателство обаче, на 17 години Деси

Слава избягала от дома и останала за кратко при приятелка. След това се преместила в София, където също не се застояла дълго, и отишла в Димитровград при майка си.

Тогава талантът й вече бил открит. Деси Слава се прославила с него в Раднево, където се изявявала на фолклорни конкурси. Легендарният ръководител на оркестър „Раднево“ Минчо Атанасов я забелязал на един от форумите и я поканил да се присъедини към състава. Разговарял с баща й, който в началото бил категорично против, понеже Деси Слава, която тогава била в 9-10 клас, била твърде малка, за да работи. Музикантът все пак успял да го убеди и талантливата девойка станала една от солистките на оркестър „Раднево“.

Скоро след това певицата отишла с. колегите си от състава в студио на „Пайнер“ за записването на фолклорен албум. Запознала се с продуцентите от попфолк гиганта, като ръководителят на оркестъра, в който пеела, я представил като талантлива певица, която се справя еднакво добре с различни музикални жанрове. Още тогава Деси Слава получила покана от „Пайнер” да стартира солова кариера. Тя обаче била едва на 16 години и мечтаела не да стане попфолк звезда, а да бъде народна певица и да пее в ансамбъл „Филип Кутев“. Не осъзнавала обаче, че така не би могла да се представи като индивидуален артист, каквато потребност по-късно разбрала, че има.

Така, макар да записала няколко попфолк парчета в „Пайнер“ като пробни, Деси Слава не се отказала от мечтата си и не се втурнала да гради самостоятелна попфолк кариера. В един момент дори се наложило от „Пайнер“ да я издирват, понеже нямали връзка с нея в продължение на няколко дни. Тъй като нямало интернет и мобилни телефони, хора от фирмата разпитвали от врата на врата, обяснявайки какво работят родителите на певицата, вторият съпруг на майка й… Деси Слава, която живеела на квартира с майка си, се застояла вкъщи, понеже била болна и имала висока температура. Въпреки че имали сериозни финансови затруднения, тя не се поколебала да повтори мечтата си да пее в ансамбъл „Филип Кутев“, когато музикални продуценти от „Пайнер“ най-сетне я намерили.

Не искала да изпълнява попфолк и да има самостоятелна кариера. Хората на „Пайнер“ успели да я разубедят с офертата да пее в три поредни вечери в заведение в село до Димитровград, за което ще получи по 120 лева на изява. Деси Слава, чийто 18-и рожден ден наближавал, се съгласила заради затрудненото положение, в което били с майка й. Отишла във въпросното заведение с родителката си.

„Пях, дадоха ми парите и бяхме като царици на пазара в Димитровград. Единият хонорар го похарчих веднага. Беше много готино. И си викам: „Защо пък да не си пея ей така?! Какво толкова?! Аз ще си направя песни, каквито искам“, споделя Деси Слава.

Първият й албум „Нямам проблеми“ наистина се отличил като звучене, а и с текстовете на песните в него. Станала първият изпълнител, променил линията на попфолка към модерната вълна, която продължава да се развива, горда е певицата. Спомня си и за първия спечелен спор с инж. Митко Димитров – шефът на „Пайнер“. Когато през 1998 г. работела по песните за първия си албум, Деси Слава смаяна чула възраженията на инж. Димитров за импровизациите й. Той я извикал в кабинета си с въпроса: „Какви са тия финтифлюшки, които си пяла?“, визирайки извивките, типични за поп музиката, с които Деси Слава обогатила звученето на песните си.

„Махнете ги. Трябва да е изчистено, хората да го възприемат“, заявил шефът на „Пайнер“, разсъждавайки от бизнес гледна точка. Деси Слава обаче се заинатила. Може би заради младостта си, но певицата учудила шефа си със смелост: „Ако ги няма тези финтифлюшки, няма да има албум!“.

„Ох, добре, правете каквото знаете!“, вдигнал ръце инж. Димитров

Деси Слава се оказала права. Въпросните „финтифлюшки“ се превърнали в неин почерк. „Успях да си извоювам мой стил на изпълнение. Да бъда разпознаваема за публиката“, споделя певицата. Тъкмо защото е разпознаваема, Деси Слава смята, че се е задържала толкова години на музикалната сцена. Тя обаче е споделяла преди време, че и за момент в началото на кариерата си, в който трябвало да направи компромис с музикалния си вкус и да запише типичен за 90-те кючек. Плакала, докато го пяла в студиото. Само че след това успяла да си извоюва възможността да гради свой музикален с

Едва ли някой би оспорил факта, че Григор Димитров се явява една от водещите секс шпаги у нас за всички времена. За разлика от псевдоплейбой Валери Божинов, през чийто креват са преминавали най-различни парцалеси, Димитров залага на качествени и породисти партньорки, каквато е Ализе Лим.

Разбира се преди него страната ни също е имала красавци, които са покорявали европейските и световните върхове в тънката част.

Преди 9 септември, един от най-видните покорители на дамски сърца, се явява княз Кирил – по-малкият син на цар Фердинанд. Бръмчи с луксозен „Пакард“, води бохемски живот у нас и в чужбина и най-често в именито дамско присъствие. Знае се з любовта му с именитата оперна певица Надя Ножарова, която отрупвал с диаманти и рубини, често пъти задигани от семейните бижута на Кобургите. Князът успява да покори сърцето и на румънската принцеса Илеана, щерка на кралица Мария Единбургска.

Любовната афера на височествата се развива в дворците в Балчик и Евксиноград. Тъкмо двете династии преговарят за евентуален брак, когато новият крал на Румъния Карол Втори категорично забранява на сестра си да се омъжи за Кирил.

През 50-те години за любовник №1 в София минава големият футболист на ЦСКА Иван Колев. Не пропуска да удари нещо чуждо при турнетата в чужбина. И най-вече във Франция, където армейците и националният отбор на България ходят често. Още при първото си прибиране от Париж Колев споделя, че на „Плас Пигал” момичетата са му правили орален секс – нещо почти непознато тогава у нас. Футболистът бързо обучил на новата мода столичните шантонерки и така „свирката” започва да навлиза в по-масова употреба.

Любовното тефтерче на най- известния ни донжуан Стефан Данаилов направо прелива не само от наши, но и чужди знаменитости. Съвместното им участие с голямата полска актриса Барбара Брилска в „Умирай само в краен случай” завършва в кревата, като преди това ослепителната блондинка от Лодз е минала и през Гойко Митич. Бележито участие на сексуалния фронт Ламбо записва и след заснемането на новогодишната тв програма за 1983 г., когато с легендарната френска певица Вероник Жано само където не се награбват още на сцената.

За телевизионния и физкултурен началник Иван Славков – Батето приживе се говореше, че е преспал с над 1000 жени. Разбира се, в повечето случаи става въпрос за цялата армия от секретарки и чиновнички на „Сан Стефано” 29 и БСФС.

Друг отрок от комунистическа фамилия Янчо Таков може да се похвали с успехи на много високо ниво – от Лили Иванова, за която по едно време беше женен, чак до Кралицата на диското Прешъс Уилсън, гостувала с „Иръпшън” през 1979 г. в Слънчев бряг.

В тениса Гришо се разписа с връзките си със Серина Уилямс и Мария Шарапова. На игрите в Сеул` 88 обаче друг българин – олимпийският шампион по борба Атанас Комшев, освен златния медал прави още едно голямо завоевание. Нашият Аполон успява да тушира в леглото не коя да е, а знаменитата тенисистка Габриела Сабатини.

Искрите между двамата почват да прехвърчат още при церемонията на откриването, където двамата са знаменосци на националните отбори на България и Аржентина.

След загубата във финала на сеулската олимпиада срещу Щефи Граф знойната Сабатини намерила утеха в обятията на мускулестия българин. Едва на 18 години тя била готова да се омъжи за Комшев. Само че българинът се направил на интересен и отказал.

Екипажът на космически кораб от една много напреднала галактика пътувал много дълго към дома.

Пътуването му изглеждало безкрайно и затова членовете на екипажа започнали да се развличат, като създали компютърна игра.

В нея всеки ден един от творял обитаем свят. С времето играта се разраствала с все нови и нови виртуални реалности. Така била създадена Земята и всички нейни обитатели.

Това е една от модерните теории през последните години за възникването на Земята и нейните същества. Колкото и да изглежда невероятна, тя само подклажда твърденията, че животът на планетата е компютърна симулация и в крайна сметка е само илюзия на измислена от нечий нечовешки разум матрица.

Всъщност идеята съвсем е нова. В прочутия си диалог „Държавата“ Платон разказва мита за пещерата, в която затворници били оковани години наред. Толкова дълго стояли стегнати във веригите, че приемали сенките върху отсрещната стена за реалност, от която били лишени. Не повярвали, когато им казали, че сенките са само илюзия, а истинският живот е извън пещерата. Това е същото като многобройните съвременни теории на повече и по-малко известни изследователи, които твърдят, че животът е илюзия, в която е потопено човечеството, а истината е някъде там, където хората трябва много да пораснат, за да достигнат. Затова засега име удобно в матрицата на илюзорния свят.

В будизма също една от основните постановки е, че видимият свят е илюзия, а истината е скрита дълбоко в дебрите на сърцето и трябва се открие със съзнателни и последователни усилия. С развитието на технологиите аргументите, потвърждаващи съществуването на човечеството в „матрицата“ непрекъснато се увеличават. Съществуват много теории по този въпрос.

Според симулационната хипотеза, реалността около нас е добре изпълнена компютърна илюзия. За да изглежда възможно най-реалистично, програмата се адаптира към възприятията на човека, оформя ума и съзнанието, създава всички материални обекти, за да направи случващото се „естествено“. Теорията се основава на статия на Ник Бострьом със заглавие „Доказателство за симулация“, публикувана през 2003 г. според Бострьом доказателството, че нашата реалност е изкуствено създадена се основава на три тези, едната от които е „поне вярна“. Първата теза гласи, че човечеството ще измре, преди да достигне „постчовешката“ фаза.

Другата твърди, че следващата постчовешка цивилизация ще лансира все повече и повече виртуални реалности за своята еволючионна история. И третата – почти сигурно е, че целият свят е компютърна симулация.

В хода на разсъжденията си Бострьом успява да опровергае първите две тези. Първо, защото няма цивилизация като нашата.

Второ, постчовешката фаза е напълно постижима, ако съвременният вектор на науката е насочен към активното развитие на изкуствения интелект, нанотехнологиите и другите индустрии, които не могат да противоречат на физическите закони. Така философът гарантира, че последната теза за живота на човечеството в компютърна симулация е най-вероятната.

В края на ХХ век философът Хилари Пътнам описва своя мисловен експеримент, наречен „мозък в колба“, в който успява да покаже илюзорната природа на нашето възприятие. Същността на експеримента е следната: ученият може хипотетично да „извади“ човешки мозък

от тялото и да го постави в колба, съдържаща хранителен разтвор, и след това да свърже невроните с компютър. Подобно на импулсите в тялото, електрическите сътресения биха имитирали тяхната дейност. Така компютърът би могъл да пресъздава виртуална реалност, а мозъкът да продължава да възприема себе си като жив и света като реален. Според преценките на философа е невъзможно надеждно да се твърди, че реалността, която човек възприема, е „обективна“, тъй като това ще бъде само вяра в тази позиция.

Пътнам не е първият философ, който поставя под въпрос реалността на света около него. В средата на ХVII век известният френски философ Рене Декарт описва подобен експеримент в книгата си „Размишления върху първата философия“. В нея пише, че всичко видимо за човека е фалшиво и нищо реално не съществува в природата.

Повечето теории за живота като виртуална реалност произхождат от квантовата механика. Според експеримента на двойния процеп светлината и материята могат да имат характеристиките не само на класически вълни, но и на частици.

Първият експеримент, който дава на учените тази идея, е проведен от Томас Йънг. през далечната 1801 г. Този опит бележи началото на изследването на двойствеността вълна-частица. Днес е надеждно потвърдено, че една и съща частица може да се изучава не само като физически обект, но и като вълна, което само потвърждава версията за „матричната“ Вселена.

Интерпретацията на множество светове или интерпретацията на Еверет предполага съществуването на няколко „паралелни вселени“, в които могат да се появят едни и същи физически или химични явления. Според Хю Еверет цялото състояние на вселената не е една структура, а колекция от различни паралелни вселени, които всъщност не взаимодействат една с друга.

Друга идея за матрицата и множеството вселени е свързана с много древното схващане на Изтока, че наблюдателят на действителността променя самата действителност. Многобройни опити на учените доказват, че докато събитието няма наблюдател, най-малката частица е в състояние на несигурност и не се „обръща“ настрани, няма специфично въртене.

Технически казано, това е в суперпозиция на несигурност. Щом има наблюдател, тя става по-сложна от физическа гледна точка и започва да се материализира в определена посока. А подобно нещо според изследователите не оставя съмнение, че живеем в матрица.

ГРЕШКАТА МОЖЕ ДА Е ВЯРНА

След излъчването на първите филми от известната трилогия „Матрицата” много хора започват да търсят доказателства, че светът около нас е илюзия. Всички мистични и паранормални явления, които науката не може да обясни, са категоризирани като бъг на „матрицата“.

Например дежавю – състояние, при което човек чувства, че вече е бил на някакво място или ситуация, но не може да си спомни за това.

Във филма „Бъг в матрицата“ режисьорът Родни Ашър демонстрира „Ефектът на Мандела“. За първи път започва да се говори за това през 2009 г., когато в интернет се появяват дискусии за смъртта на южноафриканския президент Нелсън Мандела. По това време мнозина са сигурни, че политикът починал през 1980 г., докато е бил в затвора (въпреки че всъщност е починал през 2013 г.). В същото време много хора „си спомнят“ телевизионните новини, както и статии във вестниците, съобщаващи за смъртта на президента. Според психолозите този ефект се дължи на факта, че човек, спомняйки си събитие, го „трансформира“ в съзнанието си и по този начин създава фалшиви спомени.

Днес науката въпреки значителния напредък все още не е в състояние да даде точен отговор на въпроса дали всички ние и нашият свят сме продукт на матрицата. Вероятно в бъдеще учените и философите ще могат да потвърдят своите теории на практика, като създадат първия аналог на матрицата – симулация, която няма да се различава от реалността. Но това може да отнеме стотици, хиляди години. И животът в този случай може да се промени драматично.

ПРОГРАМИСТ ОТ БЪДЕЩЕТО СЪЗДАЛ НАШАТА РЕАЛНОСТ

Ученият Рич Терил предполага, че в близко бъдеще хората ще се научат да създават обширни симулации, защото е сигурен, че някой програмист от бъдещето вече е успял да проектира нашата реалност. В подкрепа на думите си Терил заявява, че Вселената е „пикселизирана“, измерена във време, пространство и обем. Това означава, че може да бъде изчислена.

И ако Вселената може да бъде изчислена, тогава човечеството ще може да създаде своя собствена виртуална реалност с интелигентни същества. В този случай ще бъде достъпно моделирането на биологични, химични и физични процеси и явления с помощта на квантови компютри и квантови операции. Остава само да чакаме тяхното изобретение. Учените обаче са разделени на два лагера и мнозинството е склонно да се придържа към позицията, че нашият свят не може да бъде пресъздаден дори на теория, тъй като е невъзможно да се изчислят всички възможни варианти за развитие на обществото, както и точно да се генерират съществуващи химически и физични явления.