Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views :
Начало / ИСТОРИИ / Зеленчукопроизводител се върна във времето на соца и шокира с разкрития

Зеленчукопроизводител се върна във времето на соца и шокира с разкрития

/
/
/
415 Преглеждания

Едва ли сте чували за това, но нашият зелен домат е бил много търсена суровина за производството на немски шампоани, научи gzona.eu.

Шампоан от български зелени домати се правел преди време в Германия. Години наред зеленчукът се изнасял с тонове за тамошно козметично предприятие, но след разпада на ТКЗС-тата експортът секнал.

Ценната суровина се изкупувала от района на Чешнегирово. Любопитната история разказа Костадин Радков – потомствен фермер и производител на различни зеленчуци в Чешнегирово, пише „Марица“.

На 55 декара той и семейството му отглеждат няколко вида пипер, домати, зеле, пъпеши, зелен лук и др. Плътно до него в бизнеса са съпругата и синът му. Фамилията бе домакин на открит ден на тема „Добри производствени практики и правилна растителна защита“.

Няма да забравя прочутия немски шампоан „Голд“, който се правеше от зелени домати, които гледахме с хиляди декари. Още е пред очите ми неговата картинка. Бях дете на 8-9 години и помагах на баба ми при беритбата на доматите.

loading...

Тогава тя работеше в бившето ТКЗС, отделно всяко семейство можеше да си гледа домати на акорд (дейност по предварително споразумение за заплащане според обема на работата, а не според времетраенето <210>).

Германците бяха толкова доволни от нашите зелени домати, че за една Коледа бяха изпратили за подаръци няколко кашон​а с шампоан и за всяко семейство от селото имаше по два броя, спомня си Костадин Радков.

За разлика от сега през онези години не е имало проблем с реализацията на продукцията. Освен за Германия нашите домати заминавали и за бившия СССР. За западната страна се ​изпращали само зелени, а за Съветския съюз заминавали полуузрели – с т.нар. червена звезда в основата.

Сега е обратно – трябва да се борим с вноса. Вносните зеленчуци се продават на по-ниска цена от българските, поради което сме принудени и ние да намаляваме цените.

В тази връзка бихме искали правителството да прояви разбиране и да регулира пазарите, както и да ограничи вноса, който убива българския производител. Съгласен съм, че без внос не може, всички производители заедно не можем да изхраним България, но вносът трябва да е контролира.

Още повече че през зимата метеорологичните условия не предполагат масово производство. Но ако се създадат добри условия, младите хора, вместо да ходят навън, да стават чираци и да се отделят от семействата си, ще остават тук, ще имат по-добро бъдеще и нещата като цяло ще тръгнат по-добре, категоричен е Радков.

Той е сред малцината земеделски производители, който няма и лев кредит. Не е усвоил и европейски субсидии по Програмата за развитие на селските райони. Всичко постига със собствени средства, а част от печалбата реинвестира в стопанството.

Субсидиите за зеленчукопроизводството са нищожни

Средствата стигат само са едно оране и чизеловане на площите. А себестойността на декар от сеитбата до брането, с включени торове, препарати и други необходими производствени консумативи, излиза от 800 до 1000 лв. на декар. Оттам нататък всичко зависи от природно-климатичните условия.

Тази пролет беше много лоша, имахме много дъждове. Наложи се да направим много допълнителни разходи, основно за препарати за растителна защита. Някои площи бяха залети с вода. На част от пипера листата окапаха, другия успяхме да го спасим. Мога да кажа, че засега смогнахме с болестите и се надяваме да няма повече аномалии с времето, за да можем да продължим напред.

Костадин Радков почти целогодишно осигурява работа на 10 до 15 души. В зеленчукопроизводството има много ръчен труд. Като цяло земеделският труд е тежък. Не е като приказката „Бодни пръчка, пийни винце“, иска се постоянство и упоритост.

Кооперативите ще улеснят продажбите

Относно по-лесната реализация на продукцията фермерът ​препоръчва у нас да се сформират кооперативи, каквито има в други страни. По този начин всеки от нас ще знае каква култура и колко декара от нея ще отглежда.

Да има изкупвателни пунктове както едно време, защото на нас, производителите, работата не ни е да ходим по борси и пазари, за да продаваме, защото после сме неработоспособни. Затова смятам, че бъдещето е в кооперативите. Да се обединим, да даваме продукцията на едно място и да сме единни на пазара.

Ако има гарантирани пазари, сигурен съм, че хората ще се върнат към земята и ще отглеждат много повече, убеден е Костадин Радков.

Блиц

Остави своя коментар

СПОДЕЛИ
  • Facebook
  • Twitter
  • Linkedin
  • Pinterest

Публикувай коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

This div height required for enabling the sticky sidebar