Помоли светеца за здраве: пещерата на Свети Иван Рилски дарява надежда на неизлечимо болни

Помоли светеца за здраве: пещерата на Свети Иван Рилски дарява надежда на неизлечимо болни

Трудно се стига до пещерата на Свети Иван Рилски. До нея се върви по добре утъпкана тясна пътека. Самата пещера не е точно пещера, а по-скоро процеп между две скали. Святото място е там от около 1000 и повече години – последното място, от което Иван Рилски е отправял молитви към Бога за здраве, благоденствие и изцерение на хората в нужда.

През който и сезон да посетите пещерата, погледната малко преди да стигнете тесните стълби, ще останете с впечатлението, че наоколо е навалял сняг. Не, това не са снежинки! Около пещерата на Свети Иван Рилски целогодишно има разпръснати малки хартийки, на които хората оставят своето послание до Светеца за здраве. Листчетата съдържат молби и благодарност. Те са част от нечия болка… Последвате ли хартиената диря, ще стигнете и до пещерата.

Иван Рилски е един от най-тачените и обичани български светци. Може би толкова свят, колкото монахът Паисий, написал историята славянобългарска. Други истории е писал светецът, и затова е останал в сърцата на хилядите поклонници, които и днес идват, за да му се поклонят и да му отдадат почит.

Край пещерата може да видите всякакви хора, но най-често жени. Те са тук, за да се помолят за здравето на детето си или за изцелението на любим човек… Идват хора, болни от рак, преди да се подложат на химиотерапия, за да вземат със себе си част от силата на това свято място. Идват жени, които години наред са се опитвали да забременеят, и въпреки разочарованията не са загубили вяра, все още имат надежда и се уповават на любовта към живота!

Пещерата се осветява само от пламъчетата на свешите, които вярващите палят

Горният изход на пещерата представлява цепнатина, през която може да мине само човек, които е достатъчно праведен. Такова е поверието. Камъните са гладки и доста протъркани от хилядите тела, които са преминали през тях…

Под пещерата има малък, красив параклис, а малко по-надолу е лечебният извор. И край него има лисчета, а хората спират, за да измият лице и да отпият от водата. Над аязмото, близо до параклиса има скала, която е следващата спирка на вярващите, дошли да се поклонят на светеца. На тази скала е седял Иван Рилски, и е отправял молитвите си към Бога. Годините, преди да си отиде от този свят, Иван Рилски прекарва именно в тази пещера. Малко след това светецът се явил в съня на един монах-последовател, и костите му били изроени и положени в Рилския манастир.

„Смиреномъдрият Иван замина, понеже се боеше от човешката слава, а се стремеше единствено към Божествената, сладко си пееше: „А мене е добре да се приближавам към Бога! На Господа Бога възложих упованията си!“, пише Патриарх Евтимий.

Източници: Спосание Осем и pravoslavieto.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *