“Галъп”: ГЕРБ изпреварва с 6 % разлика “Продължаваме промяната”

“Галъп”: ГЕРБ изпреварва с 6 % разлика “Продължаваме промяната”

Снимки: Булфото

ГЕРБ изпреварва “Продължаваме промяната”, сочат резултатите от проучване на “Галъп”.

Ако парламентарните избори бяха днес, подкрепата на двете партии сред всички имащи право на глас остава еднаква. Сред твърдо решените да гласуват обаче картината е различна и ножицата се отваря в полза на ГЕРБ, при ръст на „Възраждане“ и добър старт на новата партия на Стефан Янев, съобщава “Флаш Нюз”.

В независимото изследване на „Галъп“ са участвали 805 пълнолетни българи. То е проведено в интервала между 29 април и 6 май 2022 г. чрез пряко интервю „лице в лице“ с таблети.

Няма структурни размествания в доверието към основните институционални и партийни лидери в страната, макар че има признаци на общ спад, сочи още проучването.
Спадът в правителственото доверие донякъде среща спирачка в известно нежелание за оставка и особено за предсрочни избори.

Декларираната подкрепа за действията на Владимир Путин в Украйна остава ниска.
Твърда остава обществената нагласа срещу компромиси със Северна Македония.

Наблюденията са от месечното издание на Политическия и икономически индекс – независимото ежемесечно изследване с 31-годишна традиция, което следи десетки индикатори.
Сред общите нагласи на всички имащи право на глас символична е разликата между ГЕРБ (13,9%) и „Продължаваме промяната“ (13,4%). ДПС (7,4%) и „Възраждане“ (5,4%) са следващите в класацията, БСП е с 4,9%, а „Има такъв народ“ – с 4,8%. „На кантар“ сред всички имащи право на глас са и новата партия на Стефан Янев (3,8%) и „Демократична България“ (3,7%).

Партията на Янев обаче все още е частично непозната – особено към времето на терена на изследването в първата част на май.

ДБ пък е формация, която традиционно се мобилизира в самата изборна ситуация. Резултатите на тези две формации личат по-добре на база твърдо решили да гласуват.
След тях идват ВМРО, „Изправи се, България“ и други, както и „Не подкрепям никого“. 35% казват, че не биха гласували.

А каква е картината сред онези, които са направили своя избор да гласуват (където се изчислява бариера от 4% и се вижда кои са формациите с изгледи за влизане в парламента)?

ГЕРБ води с 24,9% срещу 18,2% за „Продължаваме промяната“.
ДПС и „Възраждане“ са изравнени, съответно с 11,1% и 10,5%. При „Възраждане“ обаче може да се очаква и известен „скрит вот“ в реална изборна ситуация.

При ДПС пък следва да се има предвид потенциалният вот от Турция. БСП има 9,7% от „твърдите“ гласоподаватели.

Тук ясно проличава високият старт на формацията на Стефан Янев – с 5,6% тя е своеобразен водач в пакета с ДБ (5,5%) и ИТН (5,4%). ВМРО е с 1,5%, а „Изправи се, България“ – с 1,1%.

Така, ако изборите бяха днес, формациите, влизащи в парламента, биха били осем. Новият участник е партията на Стефан Янев, чийто потенциал тепърва ще се развива.
По традиция, агенцията следи всеки месец и личното доверие на основните фигури. Най-харесвана фигура сред лидерите в политическата власт е Румен Радев (46,4% заявено доверие), следван от Стефан Янев (29,6%), Кирил Петков (28,9%) и Асен Василев (25,2%), Бойко Борисов (13,9%), Слави Трифонов (12,5%), Корнелия Нинова (12,3%), Костадин Костадинов (11,1%), Христо Иванов (9,1%), Мустафа Карадайъ (8,5%), Никола Минчев (7,9%), Атанас Атанасов (5,3%).

По традиция у нас голямата част от дяловете до сто са недоверие, а също и известни дялове колебание и незапознатост.

Радев е и единствената фигура с положителен рейтинг, т.е. доверието е повече от недоверието.

Никола Минчев пък още не е в достатъчна степен познат на българите и данните за него тепърва ще показват каква е реалната оценка.
Общата ерозия на доверието в политическия елит, породена и от задълбочаващата се поляризация, като че ли създава предизвикателство за доверието в повечето политически фигури.

Устойчивостта в правителството. Традиционният стартов кредит на доверие на правителството също традиционно свършва.

Идните месеци ще докажат дали става дума за стремителен спад или за обичайната ерозия.

Пред перспективата оставка обаче общественото мнение е по-скоро неохотно. Още по-неохотно остава то, когато се постави въпросът за нови избори.
Към началото на май доверието в правителството е 26%, а недоверието 62,4%. Оставка искат 35%, но други 41,1% не искат. Останалите се колебаят. Новите избори пък продължават да отблъскват.

24,3% ги искат, но 44,1% не искат. Очевидно, ниското доверие в правителствата у нас застига и този кабинет, но липсата на оформила се алтернатива, както и нежеланието на обществото към външните опасности да се добавят и вътрешни трусове, го запазва от ще по-сериозни изпитания.

И по показателя „оставка“, и по показателя „предсрочни избори“ обаче, „ножиците“ се свиват с времето в негативна за властта посока.
По най-важната текуща тема – войната в Украйна: 47,1% казват, че не са съгласни с действията на Владимир Путин в Украйна. На обратното мнение са 28,6%.
Останалите се колебаят. Въпреки немалката зона на колебание отчетливото становище на хората с декларирано активно мнение е против. Следва да се има предвид, че част от отговорите може да съдържат елемента на „желателния отговор“.

По темата „Северна Македония“ не се наблюдава промяна. Общественото мнение у нас за пореден месец през настоящата година показва условно съотношение 10 към 1 (61,8% срещу 6,1%), че Скопие трябва да е в ЕС, но само при изпълнение от страна на Скопие на договора между двете ни страни, срещу мнението, че Скопие трябва да получи нашата подкрепа без условия. По традиция, има и осезаем дял (10,7%), които дори биха се съгласили България въобще да не допуска Македония – при никакви условия.

На директен въпрос кое е по-важното: бързият европейски път на Македония или първо уреждането на двустранните ни отношения, съотношението е 6,4% срещу 69,7%. И по двата цитирани индикатора позициите в последните месеци са по-твърди, в сравнение с времето преди две години, която за пръв път бяха приложени – когато темата отново беше ескалирала.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.