Коварен рак уби Астор, магът издъхна в хоспис (Последните думи на магьосника)

Коварен рак уби Астор, магът издъхна в хоспис (Последните думи на магьосника)

Астор – един от най-великите ни илюзионисти, никога повече няма да ни радва с фокусите си. Магът с огромната брада издъхна на 78 на 15 май, а във вторник беше поклонението пред тленните му останки. Факирът ветеран бе опят в арменската църква на Централните гробища.

Много тежки бяха за Астор последните месеци от живота му. Къщата му, където беше ресторантът му „Магически театър” премина в чужди ръце, а славният фокусник се озова в хоспис. От няколко седмици той не вдигаше телефона си, което навеждаше на мисълта, че страда от здравословни проблеми.

„Уикенд” знае от сигурни източници, че магът действително е бил много зле в залеза на дните си. Той страдал от коварен рак на дебелото черво, който нямало как да бъде излекуван. За капак накрая получил и инсулт, който съвсем го съборил. Имал и симптоми на сенилност, проявили се след нелеп битов инцидент – падане по глава. На моменти бил тотално дезориентиран.

Първите признаци за онкологично заболяване, се появиха още в края на 2020-а. По онова време легендарният факир започна да страда едновременно и от запек, и от диария. Състоянието му го тревожеше силно, той си даваше сметка, че му е нужна специализирана медицинска помощ.

„Проблемите с изхождането не бива да се подценяват. Един ден не мога, а на следващия съм с разстройство. От стомаха ли е това, от дебело черво ли, не знам. Записал съм си час за лекар, за да види какво се случва с мен и да ми назначи терапия”, сподели тогава магът в откровен разговор с наш репортер.

Астор е единственият европеец, печелил „Оскар” за магическо изкуство. С наградата е отличен през 1981 г. на феста на илюзионистите в Лас Вегас.Мнозина сигурно си мислят, че арменецът получил приза заради прословутия номер, с който си маха главата. Всъщност навремето той грабнал журито с друг не по-малко сложен фокус – вадел чаши с шампанс¬ко от въздуха.

Представянето му пред оценяващите започнало трагично. Още в началото нашият маг загубил вниманието на публи¬ката. Тогавашният илюзионист №1 на Съединените щати Ранди, който присъствал в залата, също не му обръ¬щал никакво внимание. Американецът си приказвал със свои приятели. Все пак Астор запазил самообладание. Слязъл от сцената и отишъл при Ранди. Извадил вест¬ник и го накъсал. След това ежедневникът от¬ново се появил в ръцете му, но този път цял. От него Астор извадил чаша с шам¬панско и я подал на колегата си. Публиката станала на крака и започнала да ръкопляска.

В САЩ прочутият ни арменец работил 3 г. В Лас Вегас хонорарът му стигал до $2000 на вечер. Със събраните пари Астор отворил ка¬фене „Париж”. Бизнесът обаче не потръгнал, за¬ведението погълнало всички спес¬тявания на факира. Но имало и нещо хубаво – фалитът го вразумил да се върне у нас. „Научих се да не се захващам с ед¬на работа, ако не я разбирам”, разказваше той приживе. Преди години Астор отново се захвана с кръчмарство, но този път на софийска територия. В столицата ни откри ресторант „Магически театър”, който бързо се превърна в любимо място на родните знаменитости.

За времето, в което гастролилал в чужбина, Астор впечатлил не една и две световноизвестни звезди. Най-незабравим за него обаче си оставаше случаят, когато шашнал легендарната певица Бони Тейлър в сирийско вариете. „Разпознах я сред публиката, но не ми беше удобно да я атакувам направо. Зрителите можеха да си кажат: „Я пък този простак”, пътуваше в спомените си арменецът. По думите му прочутата блондинка сама го провокирала. Щом минал покрай нея, тя се навела и разтворила деколтето си. „Бръкнах вътре да извадя монета, нямаше как. Даже се позабавих малко да я търся.” Преживяванията на ма¬гьосника с певицата не свършили до тук. На не¬го се паднала честта да я спа¬си от стотиците фенове, обсадили хотела й. Измъкнал я дискретно от тълпата и я вкарал в сградата през задния вход.

Малцина са тези, които знаят истинското име на най-известния ни факир за последните десетилетия. А то е трудно за произнасяне – Антраник Арабаджан. Фокусникът избрал краткия си, звучен и мистериозен псевдоним именно с цел да улесни феновете си. Но дали псевдонимът му е толкова мистериозен?

„В началото на кариерата ми зрители ме попитаха какво е артистичното ми име. Все още нямах такова и за момент се притесних. Вцепенението ми обаче продължи само няколко секунди, защото погледът ми попадна върху опаковка от ножчета за бръснене. Върху пликчето пишеше „Астор”, разправяше той. Твърдеше, че за нищо на света не би издал технологията на своите фокуси. Дори да му предлагали милиони долари и евро! „Професионалният маг никога не разкрива тайните си. Той използва наивността на човек и неговото невнимание. Всички сме много наив¬ни, включително и аз”, казваше приживе.

Чудодеецът с над 16 хиляди представления по цял свят е роден на 18 ноември 1943 г. в Шумен. Първият му досег с фокусите се случил покрай баба му, а на 12 г. организирал цирк в кварталния парк и показал номерата, които е научил. На 18 самоукият илюзионист вече бил навлязъл дълбоко в дебрите на шоубизнеса. Работел в пътуваща трупа, свирел на контрабас. В София успял да се запознае с тогавашните доайени на българското илюзионно изкуство Факира Мити и Мистер Сенко. Последният му станал любим учител и години по-късно Астор купил къщата му, за да я превърне в „Магически театър”.

Професионалният път на славния арменец е пълен с чудеса, но не по-малко любопитен е интимният му живот. Магът изкарал първата си брачна нощ в спалния вагон на влака София – Русе. Купето било романтично място за целувки и прегръдки, но тясно за луд младоженчески секс. Затова талантливият илюзионист на няколко пъти падал от кушетката. Факирът се запознал с първата си съпруга в края на 1970-а. Двамата се срещнали за сефте в Русе, където арменецът изнасял магически спектакли. По онова време Пепа била манекенка. Дошла в крайдунавския град, за да се снима в някакъв рекламен каталог. Илюзионистът я харесал в кафенето на хотела и й предложил компанията си. Тя нямала нищо против. Дни по-късно Астор поискал ръката на новата си позната в заведение. Докато отправял брачната оферта, й подарил красива златна пудриера-запалка. После пък завел бъдещата си булка в Шумен, за да я представи на родителите си.

Старите Арабаджиян одобрили избраничката на сина си. Нищо, че била разведена и имала дъщеря на 3 години. Сватбата се състояла в столицата 23 дни след първата среща на младоженците. За почерпката била избрана механата на хотел „София”, а за кум – братът на Емил Димитров Юлиян (Митич-младши – б. р.). Астор купил златните брачни халки от „Кореком”. Заради мъжа си Пепа зарязала ревютата и станала негова партньорка в магическите спектакли. Двамата живели под един покрив до 1983-та, когато съдът им дал развод. Щом подписали документите за официалната си раздяла, бившите вече съпрузи ударили по едно уиски на прощаване.

Дни преди скъсването с Пепа илюзионистът привикал 10-годишната им щерка на разговор. „Майка ти е подала молба за развод. Можеш да отидеш при нея или да останеш при мен. Това ти ще решиш”, заявил факирът пред дъщеря си. „Оставам при теб, татко”, отсякла девойката. Години по-късно тя признала, че в онзи период Астор бил за нея и майка, и баща, и приятел. През 1983-та арменецът залюбил балерина. Харесал я, докато търсел танцьорка за спектакъла по повод 40-годишнината си. С Таня бил интимен цели 8 години. За нея неведнъж е казвал, че е най-добрият човек, когото е срещал.

През новия век Арабаджиян държеше личния си живот като под цилиндър. Като истински професионалист той скри от любопитните очи дори последната си сватба. Все пак медиите научиха за тържеството, макар и със закъснение. Астор надяна отново брачната халка малко преди атентатите в Ню Йорк – на 2 септември 2001-ва, а негова съпруга тогава стана бившата дизайнерка Деси. На купона по случай венчавката присъстваха само отбрани гости. Каймакът на арменската общност бе представен от петролния бос Бедо Доганян и щангиста Нораир Нурикян. Лица от политическия елит също не липсваха. Астор редовно правел магии за последната си официална половинка. Веднъж дори метнал паве по жена си – било от дунапрен, но изглеждало като истинско.

Най-първата голяма любов на факира е известната ни естрадна изпълнителка Мими Иванова. В средата на 60-те години тя тъкмо пробивала като певица. Била само на 19 и заедно с мага работела в хитови шоупрограми. Астор имал усещането, че съдбата го е срещнала с рядко талантлива и сериозна девойка. След 3 години любов с нея ревността му обаче ги разделила. През лятото на 1969-а той правел фокуси в курорта Златни пясъци, а Мими пеела на Слънчев бряг. Арменецът не издържал дълго без любимата си, качил се на автобуса и тръгнал да я търси. По пътя обаче започнали да го глождят думите на негов приятел: „Тя те изостави, а ти търчиш да я гониш. Бъди мъж!”. Измъчван от подозрения, илюзионистът помолил шофьора на рейса да спре. Слязъл и се върнал пеша в Слънчев бряг. По-късно научил, че Мими го е чакала с нетърпение да се появи при нея. Тормозела се защо не идва и подскачала от вълнение всеки път, щом зърнела мъж с брада.

В залеза на живота си Астор ергенуваше, но самотните нощи определено не му се нравеха. Той искаше да си намери гадже и дори действаше по въпроса. „Нямам никаква работа вследствие на рестрикциите, наложени заради КОВИД-19. Възнамерявах да направя фестивал, но е невъзможно при ръст на заразените с коронавируса. Дори не ще мога да празнувам рождения си ден на 18 ноември подобаващо – най-много да събера няколко човека вкъщи. Крайно време е да си имам житейска партньорка, та да не скучая”, сподели ни магът миналата есен. Малко преди разговора си с „Уикенд” той пил кафе с колежки и ги попитал дали не познават някоя добра женица, склонна да му пристане.

В редене на пасианси прекарваше голяма част от дните си Астор в пандемията. По играта с карти славният илюзионист се запалил още като невръстно хлапе. „Бях на 6 години, когато гледах как дядо реди асата, дамите и валетата. След като усвоих тънкостите на въпросното забавление, започнах да го практикувам и аз. По няколко часа на ден правя това. Вкъщи си имам стотици тестета.”

Последните му думи пред „Уикенд”: Ще мога ли пак да си карам колата?

Репортер на „Уикенд” се чу за последно с Астор в началото на март. Тогава магът се чудеше дали някога пак ще може да кара кола. Легендарният факир не бе сядал зад волана от 2 години, но не губеше надежда, че с края на пандемията това ще се промени. През февруари обаче започна войната в Украйна, а после Западът наложи санкции на държавата агресор Русия и стана невъзможно цените на горивата да се задържат на поносими равнища. „Доскоро смятах, че ситуацията в света ще се нормализира, когато коронавирусът престане да е
заплаха за човечеството. Да, ама не, вече не съм такъв оптимист. Москва нападна Киев и всичко тепърва ще става скъпо и прескъпо. Дали ще имаме пари, за да си пълним резервоарите на колите? Едва ли”, сподели ни топ илюзионистът. И допълни, че единственото му развлечение напоследък било да извежда на разходки любимото си куче.

Събираше пари за черни дни

Астор не харчеше цялата си пенсия, гледаше всеки месец да спестява по нещо от нея. Илюзионист №1 на България имаше амбицията да събере прилична сума, с която да си помага във времето, когато няма да може да работи.

„Правя си сметка, редуцирал съм си разходите. Искам да имам собствен фонд за черни дни, защото човек не знае, какви изненади ще му поднесе съдбата. От години не съм ходил на море, не само защото не обичам да плажувам, а и по финансови причини. Просто не мога да си позволя да правя харчове за курортуване”, сподели пред „Уикенд” магът миналата есен. И допълни, че получава не минимална, а персонална пенсия за заслуги към изкуството.

Отказваше да се ваксинира

Астор отказваше да се ваксинира срещу Ковид-19. Легендарният илюзионист бе върл противник на имунизациите, знае „Уикенд” от разговорите си с него.

„Никога не ми е слагана ваксина, а и занапред не смятам да позволявам. Всеки има право на избор дали да го инжектират или не. Аз съм от тези, които не желаят”, споделял ни е магът. В пандемията той беше ограничил социалните си контакти, с приятели се събираше само по няколко пъти в годината.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.