Апокалиптична обстановка.Екстремната жега убива милиарди животни

С увеличаването на броя на много горещите дни и средните температури с всяка изминала година, все повече животни стават уязвими, особено в тропическите райони. Докато някои видове успяват да се адаптират към новите условия, други стават застрашени дори в местообитания, недокоснати от човека, показва ново проучване , публикувано в списание Nature, пише Digi24.

Местните жители на Теколутила, Мексико, осъзнали колко опустошителна е горещата вълна, която премина през региона Табаско в югоизточната част на страната, когато чули маймуни да падат от дърветата. Съкрушени от умора и дехидратация, маймуните ревуни започнаха да падат от дърветата като узрели ябълки, като безжизнените им тела се удряха в земята, а миналата година температурите дори надхвърлиха 43 градуса по Целзий. На оцелелите спасители е даден лед, а те също така са им дали интравенозни инжекции.

Най-малко 83 примати са открити мъртви в щата Табаско, но местните ветеринарни лекари смятат, че стотици такива маймуни може да са умрели в региона. Подобни инциденти се случват по целия свят, тъй като климатичната криза води до по-чести и интензивни горещи вълни. Прилепи са падали от дърветата в Австралия, милиарди ракообразни са узрели в езера край канадското крайбрежие, а много видове бръмбари са станали стерилни поради високите температури. Еколозите едва сега започват да разбират мащаба на заплахата, която екстремните горещини представляват за дивата природа, и колко видове могат бързо да бъдат изтласкани на ръба на изчезване поради глобалното затопляне.

Претоварени от умора и дехидратация, маймуните ревуни започнаха да падат мъртви от дърветата в района на Табаско в югоизточно Мексико, след като температурите достигнаха над 43 градуса по Целзий.

Въглеродните емисии, причинени от човека, влияят не само върху средните температури, но и върху броя на изключително горещите дни в годината. Топлинните вълни доведоха до толкова рязък и продължителен спад в популациите на определени животински видове, че те станаха толкова опасни (или дори по-опасни) за биоразнообразието, колкото обезлесяването и загубата на местообитания . След проучване, изследователите установили, че птиците в умерените, бореалните и тундровите райони не страдат толкова много, колкото тези в тропическите райони, поради екстремни горещини. В тропиците популациите на птиците са намалели с 25-38% през последните 70 години. Пойните птици в тропическите региони са най-засегнати.

Според климатолога Максимилиан Коц от Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата, намаляването на видовете в тропиците е още по-бързо, защото те вече живеят на максималната температурна граница, която могат да понесат. „За много от тези видове, които се намират в защитени зони в девствени местообитания, може да има значително въздействие поради засилването на екстремните температури в резултат на емисиите ни на парникови газове“, обясни Коц. Австралийските прилепи Pteropus, известни още като „летящи лисици“, страдат от екстремни горещини. 

Милиарди ракообразни и миди са загинали поради екстремните горещини в Канада. Когато през лятото на 2021 г. гореща вълна премина през северозападна Северна Америка, довеждайки температури над 46 градуса по Целзий, учените, изследващи плажове близо до остров Ванкувър в Канада, бяха ужасени да открият хиляди мъртви миди и ракообразни. По това време морският биолог Кристофър Харли от Университета на Британска Колумбия изчисли, че горещата вълна е убила 1 милиард животни по крайбрежието.

Въпреки че се е страхувал да направи толкова мрачна прогноза, изследователят сега знае, че е подценил ефектите от екстремните горещини. „Сега имаме по-точни числа: смятаме, че 10 милиарда ракообразни и 3 милиарда миди са загинали само в пролива Джорджия.“ Въпреки бедствието, ракообразните се възстановили сравнително бързо, последвани от мидите в рамките на няколко години. Много видове насекоми обаче не могат да се възстановят от подобни горещи вълни, защото не могат да регулират телесната си температура.