Спомняте ли си Георги Калоянчев? –

На днешния ден се навършват 11 години от кончината на големия български актьор Георги Калоянчев. Калата ни напусна през 2012 г. на 87-годишна възраст. С цялостния си принос към българската култура той изписа за вечни времена името си в българската история.

Ще ви представим монолога на Калоянчев, който ни показа позабравения смисъл на живота. Той е част от пиесата „Кукер Кабаре“ на Любомир Пеевски. Георги Калоянчев пожела да го каже на 1 април 2002 година в едно от своите телевизионни участия:

Безбройни са световните повратности, които човек среща през своя си живот.

Докато е малък човек, стига да протегне ръчичка, да се усмихне или просто да каже „мама” и всички го трупат с похвали. И колкото повече се източва човек, колкото по-голям става, толкова повече похвалите намаляват, за да се изгубят на края, кой знае къде по трудните друмища на голямата световна похвала, за да се разпилеят в глупашки битки, наивни победи и подвизи…

Кога мравката срещне мравка, тя я докосва с краченца, за да й каже къде има зрънце, тревичка и сладко коренче.

Когато се срещнат две пчели, те танцуват разни танцове, за да си съобщят къде има повече цвете и прашец.

А ние, людете, уж умни и разумни, все тичаме някъде, все не ни остава време за човешка приказка, за крехката радост от окуражителния поглед, за един единствен лъч на взаимно разбиране и топлина.

А колко разумно може да бъде, дами и господа, ако се поспрем за малко от тази непрекъсната гонитба на наивна слава, власт, богатства …, ако си спомним, че тичащият човек не само трудно диша, но и трудно се смее, че дори влюбените, когато се целуват, се спират на място.