„Ако нещо те боли, мълчи“. 3 арабски мъдрости за нещата, които трябва да премълчим

Не изкушавайте никого с вашите тайни. Дори приятелите… „Ако нещо боли – мълчи“

Легендата за стария Ецио, достигнала до наши дни, отлично показва същността на хората и какво не трябва да им се казва:

„Старият Ецио остана сам след заминаването на сина си, смело пазеше къщата и поддържаше скотовъдството. Веднъж гърбът го заболял толкова много, че казал за това на съсед, който поклатил глава и започнал да съжалява стареца.

Скоро мълвата се разнесла из селото и всички разбрали, че горкият старец има болки в кръста и му е трудно да се грижи за добитъка. Всеки път, когато хората виждали стареца, те изразявали съжаление, но никой не се отзовавал да помогне на стареца с добитъка. Скоро болките в гърба отшумели но като се разхождал из пазара, той все още чул, че го смятат за старец с болен гръб.

Скоро при стареца дошъл онзи съсед, на когото той първо разказал за проблема си и казал със съчувствие: „Приятелю, виждам колко ти е трудно – позволи ми да взема земята и овцете ти под моето крило, защото все още съм силен. И ще ти платя за тях.“ Старецът се засмял в отговор на предложението на съседа, който давал три пъти по-малко, отколкото стрували, а съседът казал: „Така поне ще вземеш пари, иначе стопанството ти ще се разпадне!“.

Старецът изгонил хитрия съсед и поддържал домакинството до пристигането на сина му. Синът благодарил на баща си и поискал съвет: „Татко, ти си мъдър, видял си много в живота. Кажи ми какво трябва да знам за живота? Старецът казал само едно:

„Ако те боли, мълчи. В противен случай първо ще ви дадат най-безполезното нещо – съжаление, а след това ще те ударят там, където боли.“

„Не казвай на приятел това, което не би казал на врага“

Всеки, който има приятел, е щастлив човек, но не всеки може да е сигурен, че този, когото нарича приятел, ще бъде такъв цял живот.

Хората са неразбираеми същества, които се сблъскват с лични проблеми, неразбиране на света, завист и злоба. Във всеки човек има и светло, и тъмно – никой не знае кога ще се събуди едното или другото и дали изобщо ще се събуди: не изкушавайте нито приятеля си, нито врага си със слабостите си.

Всички велики империи и съюзи се разпадат – такъв е законът на живота, дори ако с цялото си сърце искаме да вярваме в противното. Това, което не бихте казали на врага си, не си струва да кажете дори на приятел.

Не си създавайте поводи за проблеми, за да не се хвърлите стремглаво в решаването им. Има много начини да поддържате приятелството топло, но ако вашият приятел използва това, което вие самите сте казали срещу вас, ще се ядосате на двама души: на себе си и на приятеля си.

Един ден стар сляп лъв, който бил изгонен от прайда, влязъл в пещера – на същото място се скитал и човек, търсейки храна и подслон. Лъвът попитал: „Кой е тук?“, а човекът отговорил: „Аз съм този, който няма да те нарани, ако ти не нараниш мен“ – мъжът не искал да изкуши лъва с факта, че е човек. Така се сприятелили и тръгнали заедно на лов.

В една от гладните вечери лъвът и човекът започнали да си говорят от сърце и мъжът си признал, че е човек. Гладният, сляп лъв веднага се нахвърлил върху човека и утолил глада си. Не изкушавайте никого с вашите тайни. Дори приятелите.

„Не говорете лошо за себе си“

Всеки, който омаловажава себе си, намалява шансовете си да се бори. Хубаво е да се бориш срещу посегателствата от други хора, но възможно ли е да се бориш срещу себе си?

Всеки, който омаловажава заслугите си, хвърля бялото знаме, преди да започне битката. Не е страшно да загубиш в честна битка, страшно е да загубиш още преди нея.

Отношението на човек към себе си и работата си показва как другите могат да се отнасят към него: ако човек се омаловажава, другите ще последват примера му, ако се държи достойно, отношението към него ще бъде по-достойно.

Старият Окам живеел в пустинята и в продължение на десет години се опитвал да изкопае езеро, за да набави вода за себе си и за жителите. На десетата година той успял – почвата започнала да абсорбира влага и на мястото на ямата се появило езеро.

Хората били невероятно щастливи от това и ходели при стареца да вземат вода. Но старецът не пожелал да се прослави като самохвалко и казал, че водата в езерото му не е от най-чистите и въпреки десетте години работа, той не вярвал, че е направил нещо ценно: „Само Господ ми позволи да постигна това!“

Хората започнали да се отнасят към езерото му така, както той искал: веднъж един беден човек, вместо да се напие, започнал да мие краката си в него – другите последвали примера му.

Скоро езерото се превърнало в мръсна баня и въпреки че старецът бил наранен от това, което се случвало с работата му, той не можел да направи нищо по въпроса – хората се отнасяли към работата му така, както им казал.