Антония Петрова си показа вечерята

Антония Петрова си показа вечерята

Бившата миска Антония Петрова – Батинкова се похвали в социалните мрежи, че семейството й вечеря не какво да е, а най-големите морски раци – лобстери.

Цената им далеч не е за всеки джоб, а само за хора, чиито месечни доходи са най-малко около милион.

„Когато съпругът ти ти е сготвил за вечеря “лобстер по хайдушки”… и сервира върху светещата ни трапезарна маса от оникс за 10 човека и запалени свещи вкъщи в кристален свещник…като един обикновен понеделник-безценно и доста луксозно, но най вече много мило!“, писа Тоца.

От Ко4 ви представяме последното нейно интервю, което може да ви се стори полезно или пък забавно:

– Тони, беше номинирана за „Млад юрист“ на годината на 10-те Годишни награди на правосъдие, които се проведоха точно преди празниците. Изненада ли се, че попадаш в тази класация?

– Да, изненада ме много. Един ден просто ми се обадиха и след това ми изпратиха е-мейл, че съм номинирана за „Млад юрист“ на годината и то от най-престижните награди, които съществуват на национално ниво – правосъдните награди. Церемонията се състоя по време на Благотворителния бал на юристите, който тази година беше 10-ти юбилеен.

За първи път съм номинирана след моя 14-годишен юридически стаж и съм много щастлива и удовлетворена! Наскоро даже се шегувахме какво означава „Млад юрист“, въпреки че в моя случай са минали 14 години (смее се). Аз учех едновременно „Право“ и „Международни икономически отношения“, след което веднага положих изпит за правоспособност в Министерство на правосъдието.

Първата ми работа беше при председателя на Камарата на нотариусите – Димитър Танев, с когото се видях и сега на бала. Не го бях виждала от доста време и много мило ми стана. Отидох и му се похвалих, че съм номинирана, а той беше много горд. Той все още е председател на Камарата.

След това бях Съдия в Арбитражния съд към Европейска юридическа палата, а от последните пет години съм административен директор и главен юрисконсулт в нашата семейна фирма „Топ Хоспитал Сървис“.

– В предварителния ни разговор ми разказа и какъв е конкретния повод за номинацията ти. Мисля, че ще бъде интересно и за читателите да разберат.

– С екипа на „Топ Хосиптъл“ оборихме един търг за една обществена поръчка на Министерство на здравеопазването, свързана с оторизация. Търгът беше на стойност над 2 млрд. лева.

В българското право по принцип няма прецедент, но всички се шегуват, че всъщност „Топ Хоспитъл“ е този прецедент, защото никой досега не беше успявал да го направи.

До този момент нещата така бяха организирани, че въпросните обществени поръчки да се печелят от най-големите фирми. Така малките и средни фирми, които се занимават с лекарства и лекарствени продукти, биват автоматично отстранявани, което пък е в противовес с идеята на цялата платформа за обществени поръчки.

Някога търговете се подаваха на хартия, а от три години насам – електронно и с абсолютна прозрачност, за да могат всички да виждат поръчките, и да участват. Ние успяхме да го постигнем и оттук нататък всяка малка или средна фирма ще има достъп до тези поръчки, което е наистина сериозен успех за бизнеса. Много се гордея с това!

– Но ето ти парадокса – ти си дългогодишен действащ юрист, а мнозина продължават да те представят като „Мис България“ и „Мисис Русия“, въпреки че отдавна си слязла от модната сцена?!

– Да, и съм слязла от много години насам. Шегувам се с приятели за това, че „Мис България“ и „Мисис Русия“, както и „Мисис Свят“, на който спечелих четвърто място, са само три дни от живота ми, а работя като юрист вече 14 години (смее се).

Наскоро даже си говорих с дамата, която организира Sofia Fachion Week след нейна покана да дефилирам. Обясних, че съм спряла отдавна с дефилетата, още когато бях на 30 г., тоест преди 8 години. Тогава станах четвърта в света и си казах: „Това е пика! Трябва да спра!“.

За мен Наоми Кембъл и няколкото като нея първо са единици, и второ, това е в световен мащаб. Те могат да си го позволят, защото изглеждат добре на подиума дори и сега, а за българския мащаб, в който, каквото и да говорят, пари от мода не се изкарват, това може да бъде само хоби, не и професия. Ако някой твърди обратното, не е вярно. Същото е и с така нареченото инфлуенсърство, което лично за мен е една измислена професия, от която няма как да се изкарват пари, просто се прикриват съвсем различни неща.

Мисълта ми е, че след 30 г. за мен всички, които дефилират, изглеждат смешно. Може да се съберат така, както се събраха топ моделите на 90-те, за някакви благотворителни цели, например, но да продължаваш да си ходиш на ревюта, както е било едно време, това е смешно.

Нямате ли по-сериозна професия, с която да се занимавате? Дефилирането е за 20-годишни момичета!

– Ти имаш вече две раждания зад гърба си и въпреки това си близко до мерките, с които беше и когато спечели титлите на модния подиум. Тоест, ако следвам логиката ти за Наоми Кембъл и топ модели от нейния ранг, май и ти би могла да си го позволиш?

– Много ти благодаря. Да, бих могла, но епизодично, например с благотворителна цел. Няма да споменавам имена, разбира се, но виждайки разни дами, които изглеждат прекрасно, но са над една определена възраст и продължават да се занимават с това, някак не ми е сериозно.

В България това не е професия, то е хоби и то до един момент. Винаги има по-млади и по-хубави момичета, нека им дадем път. Освен това не можеш да си вечната манекенка или моделка.

За мен жените имат съвсем друга стойност. Това ми е било любопитно, когато съм била на 20, сега смятам, че мога в доста по-сериозно амплоа да се реализирам, както и тези жени, които за мен се подценяват.

– В профила ти в социалните мрежи често жени те питат какво правиш, за да влизаш толкова бързо във форма след раждане, при положение че не спортуваш, а роди за втори път само преди пет месеца?

– Сега сигурно пак ще предизвикам някаква вълна от недоволство, но в моя случай наистина е само ген, защото аз през живота си никога не съм спортувала. Последно имах един опит за фитнес преди около 8 години, но не ми хареса, а сега няма сила, която да ме накара да вляза във фитнес зала.

Според мен ключова е активността в ежедневието, освен добрия ген, разбира се. Важно е да ти започва рано деня, а моят, в случая, започва в 7:00 ч. И с децата, и без тях, аз винаги съм се будила рано, била съм доста активна, винаги съм се занимавала с много задачи.

Сега и работя, и гледам деца, така че просто няма кога да се натрупат килограмите. И за мен е странно как жени, които имат деца, не могат да отслабнат, след като са родили, освен ако имат хормонален проблем. Ако си гледат децата, кърмят и са активни, не знам ще се получи… Може би трябва непрекъснато да се яде (смее се) Защото иначе самият живот е фитнес.

– Говорили сме си и преди за това, че винаги ще си поддръжник на естественото раждане, но в същото време, ако човек погледне рождените дати на двете ти деца, сигурно ще си помисли, че имаш договор с Вселената… Доста съвпадения, доста съдбовни дати!

– Да, наистина е така. И двете раждания се случиха около термина, но абсолютно случайно. И двете бебенца сами си избраха датите. И в двата случая водите ми изтекоха през нощта, така че няма абсолютно никакъв вариант за симулация или избор на датата (усмихва се).

Късмет е, че и в двата случая родих доста бързо и лесно. Единият път за три часа, а другия си бих личния рекорд – два часа и половина.

Наистина не мога да обясня как така се случва с датите. Ти знаеш, и друг сме приказвали за това, но с Ивайло се запознахме на 17 март, оженихме се три месеца по-късно, на 17 юни. Благовест се роди на 17 януари, супер случайно, когато е и моят имен ден, а Ивайло-младши си избра 7-мо число, което се оказа и ангелско число. Не знам дали хората знаят, но това са така наречените повтарящи се, които се случват 12 пъти в годината – в случая беше 07.07.2022, което е и огледално.

После започнах да чета, беше ми любопитно каква е символиката и пише, че 7 е числото на Господ, а тази дата е една от най-силните възможни дати. Когато ми изтекоха водите при второто раждане, с Ивайло се погледнахме и се попитахме коя дата е, бяхме толкова щастливи от този съвпад, докато пътувахме към болницата.

– Да, да, сватбата може да си я планирате, но естественото раждане няма как…

– Именно, да. А и аз съм много против това. Децата трябва да се раждат, когато самите те решат, че са готови за това, защото иначе им променяш съдбата. Когато е секцио, бебенцето се ражда с някаква съдба и с определена натална карта, а ти му добавяш и допълнително, не го оставяш да е тази, с която е трябвало да се роди.

– Доколкото разбрах вече си се върнала и на работа?

– То аз, като се замисля, май изобщо не съм излизала в майчинство (смее се). На 4-ти юли, точно три дни преди да родя, организирах много грандиозно градинско парти по случай 10 години „Топ Хоспитъл“. Присъстваха всички наши клиенти, партньори и приятели на фирмата, а аз бях с един огромен корем, с токчета, с рокля, и изобщо не очаквах, че три дни по-късно ще родя.

До последно си бях в офиса на работа. Когато кърмиш е по-трудно да се върнеш на работа, но за няколко часа винаги можеш да намериш начин, а и аз съм доста активен човек. Освен това на мен ми доставя удоволствие да работя, още повече пък, когато бизнеса си е наш, семеен, тогава и мотивацията ми е по-голяма.

Когато не съм била в офиса, съм си работела от вкъщи – тоест, съзнанието ми е било ангажирано с професионалните задачи през цялото време. Не мога да си представя да остана една или дори две години в майчинство и изцяло да се изолирам от нормалния си начин на живот, при положение че мога да съм и пълноценна майка, и пълноценен човек. Въпрос на добра организация е.

– Някой помага ли ти в гледането на децата или с Ивайло се справяте сами?

– Да, помагат ни. Според мен няма начин да няма помощ, особено с две деца, независимо дали ще е гледачка или баба.

– А как възприема Благовест братчето си Ивайло? Проявява ли ревност или напротив?

– Много го обича, целува го постоянно. Радва му се на ръчичките, на крачетата, а и ние имаме късмет с едно много спокойно и усмихнато бебе. Той наистина постоянно се усмихва.

Не, няма ревност, всички ме питат за това. Поне засега няма. Благовест не ми помага, все пак е и момче. Ходи на градина, скоро ще стане на 4 годинки. Може би, ако имах момиче, щеше да е малко по-различно.

– От амбициозните родители ли сте, които имат още отсега идея как биха искали да се развие в живота на децата им?

– По принцип всеки иска най-доброто за децата си. Това, което аз съм си мислила и мечтала, тъй като и двамата са момчета, е да имат някоя по-сериозна и доходоносна професия, кариера и личностно израстване. Разбира се, да имат и добро образование, каквото имам и аз.

Иска ми се много да е така, но и няма да налагаме желанията си, ще ги оставим сами да изберат. Към момента Благовест има много сериозни заложби – пръв е във всичко, което прави в детската градина, оформя лидерски качества. Имаме си амбиции за него, но и той показва сам тези качества.

Не съм привърженик на болните амбиции, каквито имат много родители. Има такива, които искат на всяка цена децата им да се развият в тази или онази посока, дори и те самите да не са показали, че са добри в конкретната дейност.

Има една еврейска поговорка, че когато едно дете е зле по математика и е добро в тениса, един истински евреин би му взел урок по тенис, докато всички останали биха му взели учител по математика. Смисълът е да развиеш това, в което е добър, а не да робуваш на болни амбиции. Намирам този подход за много правилен и много хитър.

– А дали с Ивайло не сте се замисляли да си имате и момиченце, ако се случи, разбира се?

– Ако се случи, да (смее се) Може да е и трето момче. Аз съм толкова доволна, че имам две момчета, че не мога да ти опиша. За трето дете, разбира се, че сме говорили, но ще преценим в някакъв момент.

Ако питаш Ивайло, той веднага е готов за още много деца. Много е щастлив, че имаме голямо семейство, за каквото винаги си е мечтал. Навсякъде сме заедно, пътуваме. Ежедневието ни е разделено на две части – много работа и после почивка с децата. Никъде не пътуваме без децата.

– Къде ще посрещнете празниците?

– На някое топло място, както правим обикновено. Вече даже сме си го избрали. Имаме си няколко любими места, ще бъдем на едно от тях./show.blitz.bg

Интервю на Анелия ПОПОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *