Разводът ни беше тежък, но отново усещам химия между мен и бившата ми съпруга, казва Васил Драганов

Васил Драганов е блестящ и забавен в „Комиците”, „Столичани в повече” и Народния театър, затова нямаше как да не го почетем по случай юбилея му. Екранният Радко Чеканов стана на 50 години на 6 ноември, а празненствата по този повод продължиха цели 3 дни. Макар половината му живот вече да е минало, чаровният актьор не се страхува от остаряването и си е поставил за цел да радва близките и феновете си още половин век.

„Уикенд” разпита Васко за всичко най-актуално около него, включително и за отношенията му с бившата му съпруга Андреа. Двамата имаха бурен развод през 2023-та, но понастоящем отново са си близки и си контактуват всеки ден.

– Васко, на 6 ноември навършихте 50 години. Как отбелязахте юбилея?

– Бях в Народния театър. Юбилея го отбелязах с моите студенти от театралния колеж „Любен Гройс”. Те са първият клас, на който преподавам. С тях за кратко успяхме да направим спектакъл по текстове на Смирненски. На 6 ноември го изиграхме на сцената на Народния пред колегите ми от театъра. Беше страхотно преживяване. Студентите ме изненадаха с изпяването на няколко бродуейски песни. В театъра присъстваха и децата ми, брат ми и майка ми. На 7 ноември се видях с партньорите ми от „Комиците” и „Столичани в повече” и ги почерпих за юбилея. На следващия ден се събрахме с други приятели и пак празнувахме. Общо взето 3-4 дни имаше сериозни тържества за 50-годишнината ми.

– Какви подаръци получихте?

– Моите студенти ми подариха страхотен колаж. Брат ми ме сюрпризира с марков костюм, а мама не спира да ми прави подаръци всеки ден. Тя постоянно си измисля поводи, за да ме зарадва с нещо ново. Хубави изненади ми направиха всички – и близките, и колегите и приятелите. Щастлив съм и благодарен, че много хора се сетиха за мен на 6 ноември и ми честитиха празника.

– Правейки си равносметка за изминалите години, съжалявате ли за нещо?

– Не. И аз като Едит Пиаф в известната й песен бих казал, че не съжалявам за нищо. В живота на всеки човек има и хубаво, и лошо, но трябва да живеем и да се борим. Равносметката ми показва, че съм щастлив човек, защото на първо място имам две прекрасни деца, които осмислят всичко около мен. Сега работя и със студенти – млади хора, с които взаимно се ценим. Дните ми са пълноценни.

– Остаряването плаши ли ви?

– Не, то е част от живота. Разсъждавам философски и нямам никакво притеснение за годините си. Мама направи 70, аз 50, а дъщеря ми Любов – 20. Такъв е кръговратът на живота. Най-важното е, че сме здрави с близките ми. Кара ме да се чувствам добре това, че помагам и се грижа за други хора. 

– Какви са интересите на дъщеря ви Любов и сина ви Давид?

– Любов все още се колебае, но може и да тръгне по моя път и да стане актриса. Давид е на 12. Сега навлиза в тийнейджърската възраст. Още не е ясно какво ще е неговото поприще, макар че докато бяхме в Народния театър на 6 ноември, взе да се опитва да режисира студентите. Дори заяви, че не желае да става актьор, а щял да е режисьор. Искал да казва какво да се случва, а не да изпълнява. Човек с характер от малък (смее се – б.а.).

– Появи ли се жена в живота ви?

– Все още не. Всеки ден правя кастинг и се надявам да ми се обаждат свободни лелички. Харесвам и младите момичета, но все пак съм на 50 и по-добре да е по-възрастна жената до мен (смее се). Търся си дама на около 40 години. Да е зодия Риби или Рак, тъй като аз съм Скорпион и ще си подхождаме.

– Затоплиха ли се отношенията с бившата ви съпруга Андреа, която ви изостави заради друг мъж, от когото забременя?

– Отношенията ни в последно време са наистина прекрасни. Щастлив съм, че това е така. На 9 октомври беше рожденият ден на сина ни Давид и Андреа дойде на гости вкъщи с малката си рожба. Прекарахме си страхотно. Бях купил подаръчета за детенцето й. Приятели сме, чудесно се разбираме. Звъним и се чуваме буквално всеки ден.

– Колко време ви беше необходимо, за да заровите томахавките с Андреа?

– Нужни ни бяха години, но в крайна сметка е важно, че сега сме приятели и се разбираме прекрасно. Сложни ни бяха взаимоотношенията и нямаше как по-бързо да се сдобрим. За ескалирането на напрежението помежду ни помогнаха и журналисти от жълто-кафявата преса. Имаше една възрастна дама от един всекидневник, която постоянно правеше интриги. Звънеше ни нонстоп. За съжаление, двамата с Андреа в онзи момент бяхме особено емоционални и се поддадохме на провокациите й. Въпросната журналистка само и само да си вземе заплатата и да получи някакъв рейтинг създаде жестока сплетня. Много грозно се получи и днес ни е яд, че сме се връзвали на такива елементарни постановки. Човек, като е под афект и някой го ръчка и провокира, какво ли не може да изговори!

– Може ли някой ден отново да се съберете с Андреа?

– В много добри отношения сме. Усещам химия между нас и нищо чудно и да се съберем някой ден, ако това е съдбата ни. Най-важното за мен е, че с Андреа пак общуваме страхотно и разногласията ни са останали в миналото.

– Най-трудният ви личен момент?

– Тежкият развод. Аз подадох молба за разтрогване на брака, решението беше мое. Въпреки напрежението, не съм изпадал в депресия. Стабилен съм, и то доста. Благодаря на семейството и децата, които бяха до мен в трудния период.

– Какво ви предстои в творчески план?

– Другата година в името на моите студенти ще се запиша да правя докторантура – по актьорско майсторство или режисура, за да имам ценз. Оказа се, че преподаването много ми харесва и мисля да продължа и занапред да обучавам млади хора. Искам да се развивам в тази сфера. За 50-годишния ми юбилей имах намерение да представя първата си стихосбирка, но впоследствие се отказах. Пиша от 1982 г., когато бях в първи клас. Вече съм събрал доста стихотворения и живот и здраве, скоро ще ги издам. Планувам и фотографска изложба.

– Споделял сте, че мечтаете да работите в нощен блок в радио…

– Много обичам работата в радио и не съм се отказал от мечтата си. Само да дойде точният момент, задължително ще я осъществя. В момента донякъде задоволявам тази си страст, тъй като съм нещатен сътрудник в БНР, в програма „Хоризонт”. Записвам скечове, а понякога и книги. Макар гласът ми да не звучи в нощен блок в радиото, съм благодарен, че се подвизавам на радиочестоти. 

– От 15 години сте в Народния театър. Мислил ли сте за раздяла с трупата?

– Не. Самият факт, че съм в Народния театър и работя на тази сцена е изключителен шанс за мен. Давам си сметка за това колко е специално мястото. Казвам и на студентите ми, че винаги когато влизам в сградата на Народния, усещам една невероятна енергия. Благодарен и щастлив съм, че играя там.

– Имал ли сте тежък момент като актьор?

– Преди години в Шуменския театър направих моноспектакъл, за който имах много малко време за репетиции. Беше ми трудно, защото такъв тип представление е огромно предизвикателство. Така се случи, че го изиграх и в Народния, което беше още по-голяма отговорност. Беше ми изключително тежко, но по някакъв начин се справих. Към момента не искам моноспектакъл. Много по-лесно е, когато си имаш другарче на сцената. 

– Коя е мечтаната роля за вас?

– От години искам да се превъплътя в много лош човек. Моето амплоа е комедийно и винаги ми дават смешни типажи. Мисля си обаче, че нося в себе си драматизъм и се надявам някой път да изиграя и лошия, дай боже.

– Допада ли ви смотанякът Радко Чеканов, героят ви в „Столичаните”?

– Той може да се определи като смотаняк, но е и особено чаровен. За образа му съм изходил от себе си, но главното е, че е представителен за голяма част от обществото ни. Много хора се припознават в Радко. Той носи особен наивитет, който не ме напуска и мен, и го използвам в своята професия. Знам, че винаги ще ме използват за подобни роли и нямам проблем с това, но пак казвам, силно се надявам да имам шанса да изиграя и лош персонаж.

– Първото ви стъпване на професионална сцена?

– През 2005 г. за първи път стъпих на професионална сцена в театър „Възраждане”. Покани ме моят приятел Роберт Янакиев, който е директор там. Играх полицай в пиеса на прекрасния американски автор Дейвид Мамет. Ролята не беше никак смешна и се справих много добре.

– Първите ви спечелени пари като артист?

– С мой състудент ни наеха в „Дънкин Донътс”, за да правим реклама. Аз бях огромен донът в костюм, а колегата ми – голяма чаша „Кока-Кола”. Трябваше да ни платят по 30 лева, но накрая отказаха и ни подхвърлиха по 4-5 понички.

– Станахте ли по-богат от многобройните ви актьорски ангажименти?

– Българските актьори сме милионери и хората го знаят (смее се). Не, не съм станал богат и няма как да съм такъв. В България заможни са полицаите и плочкаджиите. Трябва да си като тях, за да живееш добре. Човек, който реди фаянс, може да изкара доста солидни суми за нула време, но не и хората на изкуството. Ние, които даваме душата си, за съжаление не сме никак добре платени.

– Полагате ли грижи за външния си вид? Спортувате ли?

– Не се грижа за външния си вид. Аз съм характерен актьор и не ми е необходимо да изглеждам красив и атлетичен. Разчитам повече на своята вътрешна стабилност и талант, не толкова на външния вид. На колегите, които са секссимволи, им е важно да се поддържат, но не и на мен. Какво да спортувам, като работя доста и нямам почти никакво свободно време за тренировки? За мен единственият спорт е плуването, и то през лятото, когато съм на любимото ми море. То ме зарежда и ми дава сили да продължавам напред.

– Иска ли ви се да свалите някой и друг килограм?

– Ако можех да отслабна с лекота и без проблеми, би било чудесно да сваля 10-12 килограма. През юли бях на разделно хранене. Отървах се за месец от 8 килограма и се чувствах много добре. След това обаче заминах на морето и не можах да устоя на манджите на мама. Там си върнах предишното тегло. Не ми е цел да отслабвам. Цял живот съм бил по-пълничък и съм свикнал с това. Характерен актьор съм, няма за кога да ставам секссимвол. Драмата с килограмите е, когато си бил слаб дълго време и след това изведнъж се налееш.

– Замислял ли сте се да си поставите гастрален пръстен?

– Не, не и не! Не харесвам как изглеждат хората след подобни операции. Резултатът, който виждам при свалилите драстично килограми, е ужасен. Изглеждат като болни. Извинявам се, че го казвам така директно, не ми е цел да обидя някого.

– Кои са пороците ви?

– Какви пороци?! Аз съм като едно ангелче с крила (смее се). Недостатък ми е, че съм пределно откровен. За съжаление, хората, които казват истината, нямат много приятели. Изричането й обаче дава свобода – от известно време мисля върху това. Може и да не съм обичан заради откровеността ми, но пък съм свободен. Губил съм приятели и познати заради истините, които съм казвал, но от друга страна съм се чувствал безумно щастлив и независим.

– Имал сте много приятели роми. Поддържате ли все още връзка с тях?

– Да. Преди години имах много приятели от този етнос, а сега са по-малко. Ромите неведнъж са ме спасявали през годините. Например Цветелин Кънчев, с когото сме си близки, доста ми е помагал. Да е жив и здрав, прекрасен човек е! Като бях студент, ми намираше работа. Случвало се е и самият той да ме ангажира за участия. Чисто финансово и професионално ми е бил голяма опора.

– Имате ли някакви здравословни проблеми, болежки?

– Нямам и слава богу. Навърших 50 години и съм добре със здравето. Дори съм си поставил за цел да притеснявам враговете си още половин век.