Не се бях прибрала у дома от 10 г, не можех да простя на нашите. И знаете ли какво ни сдобри..

Избягах от родителите си на 15 години. В буквалния смисъл на думата „избягах“. Постоянно се криех при приятелите си. А след училище нашите насила ме завличаха вкъщи. Там ме биеха и ме затваряха в стаята ми, и като тръгнеха за работа, аз пак бягах.

Вече нямах сили да търпя такъв живот. Особено тормоза на майка ми, която си го изкарваше на мен.

Твърдо реших, че е време да променя това. Знаех, че бъдещото ми семейство ще бъде точно обратното на това, в което живея. За да направя това, учих добре в средното училище, след което влязох в университет.

Имаше проблем с жилището, тъй като съм момиче от столицата, нямах право на общежитие. Но момичетата от курса ми ме оставиха да живея при тях.

Още на втората си година намерих отлична почасова работа и с две момичета наехме тристаен апартамент. Всеки имаше собствена стая и обща кухня.

А момичетата така и не разбраха, че всъщност съм от столицата и родителите ми живеят в друг район на града. Мислеха, че и аз идвам от малък град.

В четвърти курс срещнах Стилян. Беше любов от пръв поглед. Бях поразена и връзката ни се разви много бързо. Три месеца по-късно решихме да се женим. Тогава реших да му кажа истината за родителите си.

Стенли беше в истински шок след моя разказ. Това беше непонятно за него. Отношенията в неговото семейство бяха съвсем различни. Аз наистина харесах неговите родители – много добри хора.

По-късно Стенли настоя непременно да поканя родителите си на сватбата. Бях против, спорихме много. Не исках да ги виждам. Но все пак надмогнах себе си и им изпратих покани.

А после бях много благодарна на родителите си, че дойдоха само за подписите, поздравиха ни, говориха с родителите на Стенлии си тръгнаха, като казаха, че са болнави.

Видях майка си и баща си отново две години по-късно. Тогава ме изписаха от родилния дом с новородената ми дъщеря Катя. Стилян доведе родителите ми. Показах им внучката си и бързо се качих в колата.

Казах на Стилян да кара. Той започна да възразява, че е