Българите масово приемат заплата „на ръка“, без да се притесняват от последствията

В България съществува висока толерантност към икономиката в сянка, като индексът ѝ достига близо 75 по скала от 0 до 100, а сред младите хора този показател надхвърля 90. Това показва проучване на Института по философия и социология към БАН, представено пред парламентарната социална комисия от професор Емилия Ченгелова, съобщава БНР.

Широко разпространена практика
Според изследването фиктивните трудови договори са една от най-разпространените форми на сива икономика, като около 40% от работещите са засегнати от тази практика. Работодателите предлагат официални договори с по-ниска заплата, а реалната разлика се изплаща „на ръка“. Причините за това са взаимната изгода за двете страни – по-ниски разходи за осигуровки за работодателите и по-високи чисти доходи за служителите.

Младите хора приемат сивата икономика за нормална
Проф. Ченгелова отбелязва, че разликата в нагласите между младите и възрастните е значителна. Индексът на толерантност към икономиката в сянка сред младите достига 91,5, докато при по-възрастното население той е 54. Много от младите хора открито изразяват съмнение в ефективността на законите и не виждат причина да ги спазват.

Основни причини за икономиката в сянка
Сред основните фактори за разпространението на сивата икономика са:

• ниските доходи;
• липсата на ефективни санкции;
• схващането, че осигуровките са ненужен разход;
• корупцията, която подкопава доверието в институциите;
• ниският риск от разкриване на нарушенията.

Практиката „пари на ръка“ е разпространена в почти всички икономически сектори, но най-вече в търговията, строителството, хотелиерството, ресторантьорството и туризма. В тези сфери често се наблюдава не само укриване на част от заплатата, но и фиктивно деклариране на работно време – официално се отчита по-кратка заетост, но на практика служителите работят повече часове.

Какви са рисковете за работниците?
Макар че краткосрочно получаването на „чисти“ пари изглежда изгодно, в дългосрочен план тази практика носи сериозни загуби. Работниците, които се съгласяват да получават заплата в плик, губят важни социални придобивки, като:

• по-ниски обезщетения при безработица;
• ограничени права за болнични и майчинство;
• по-ниска пенсия в бъдеще.

Освен това работодателите, които прилагат подобни практики, рискуват сериозни санкции, включително глоби и дори лишаване от свобода до 8 години.

Как да се справим с проблема?
Сред препоръките за ограничаване на сивата икономика проф. Ченгелова предлага:

• по-строги санкции срещу нарушителите;
• въвеждане на предмет „Основи на трудовото законодателство“ в училищата;
• стимули за коректните работодатели.

В момента ситуацията е такава, че компаниите, работещи в сивия сектор, често са в по-добро икономическо положение от тези, които спазват закона. Това създава порочен кръг, който може да бъде прекъснат само чрез ефективни контролни механизми и промяна в обществените нагласи.