Алекс Лашкова от „Капките“: Казваха ми Ади от Ада
3вездата на Александра Лашкова изгря на малкия екран в сериала „Войнта на буквите“ по БНТ, където младата актриса изигра ролята на Макрена.
В историческия филм тя си партнира със своя приятел Даниел Върбанов, който пък влезе в образа на Баян. Сега Лашкова отново е в центъра на медийното внимание, тъй като е част от шоуто за имитации „Като две капки Вода“ по Нова телевизия и всяка неделя влиза в различни образи.
Тя е най-младият участник, само на 25 години, и затова от продукцията я нарекоха „Заека на сезона на стадиона“. Вярно е, че Александра въобще не е за подценяване и го доказва. Още от дете тя, която печели със своята емоционалност и искреност, е имала повече енергия, отколкото Мездра може да побере.
„Бях много лошо дете! Моето семейство не ми казваше Алекс или Александра, казваха ми Ади от Ада. Мама до ден-днешен разказва как съм ритнала кмета в кокалчетата и тя е умряла от срам. Била съм непоносима – каквото съм искала, това съм правила. Кметът ми е казал: „Защо не слушаш“, а аз съм отишла и съм го ритнала. Той е бивш футболист и е казал, че така не са го ритали никога“, спомня си Лашкова. И сега духът й е все така буен и неподправен. Самата тя определя себе си като „Торнадо от емоции“, излязло от филм на Хичкок.
„Майка е треньор, а дядо ми до ден-днешен ходи на маратони на маратони за ветерани. Всички са спортисти с потекло. Дори са ми казвали, че аз имам ген на лекоатлет. Но напук на тях исках да бъда гимнастичка. Само че в този спорт не ми вървеше чак толкова много. Нашите подходиха с недоверие към това, че искам да бъда актриса. Дори баба ми, която винаги ме е подкрепяла, каза: „Артист къща не храни!“, споделя Лашкова.
Алекс признава, че за нея шоуто е истинско артистично училище, а най-голямото й вдъхновение се оказва Веселин Маринов, пише „Минаха години“. „Първият концерт, на който съм била, беше негов – в Дома на железничаря в Мездра!“, казва.Финалът на Стадиона обаче предизвиква силни емоции у младата актриса: „Това са четири Мездри!“, шегува се Александра, но признава, че вълнението е огромно, а отговорността – още по-голяма.
HotNews.bg
HotNews.bg