Петровден 2025: Кога се пада, традиции, поверия и какво се слага на трапезата

На 29 юни православните християни в България отбелязват един от най-почитаните празници в църковния и народен календар – Петровден. Денят е наситен със символика, предания и ритуали, които съчетават християнска вяра и народна мъдрост, предавани от поколение на поколение.

Празник в чест на Светите апостоли
Петровден е посветен на Светите равноапостоли Петър и Павел. Според православната традиция, това е денят, в който се почита тяхната памет. В народните вярвания празникът заема особено място и се свързва с много обреди и суеверия. На този ден имен ден празнуват всички, които носят имена като Петър, Петя, Пенка, Павел, Полина и техните производни.

Легендите за Свети Петър и Свети Павел
Старите български легенди разказват, че Петър и Павел не са просто братя, а близнаци. Свети Петър има ключова роля – той пази портите на Рая и решава коя душа ще бъде допусната. В една от популярните истории се казва, че дори собствената си майка не пощадил, тъй като делата ѝ не били добри – символ на неговата справедливост и безпристрастност.

Обреди и трапеза за Петровден
Петровден идва след края на Петровите пости – период на пречистване и духовна подготовка. Според традицията, всяко семейство коли курбан от младо пиле в чест на светеца. Един от най-типичните обредни елементи е ястието „бял мъж“ – бито прясно сирене, изпържено с малко брашно. На трапезата присъстват още празнична погача, баница с масло и тиквеник – ястия, които съчетават вкус и ритуалност.

Обредният хляб, наричан колак, се носи в църквата за освещаване, заедно с първите ябълки от сезона – така наречените „петровки“. След това храната се раздава за здраве и благоденствие, а трапезата се превръща в място за срещи, спомени и благодарност.

Народни вярвания и забрани
На Петровден не се пере, не се шие, не се вършат тежки дейности в дома и на полето. Смята се, че нарушаването на тези забрани може да доведе до нещастие или лоша реколта. Вярва се още, че до този ден не бива да се ядат ябълки – първите се дават в чест на светеца.

Според народните разкази, Св. Павел може да хвърля светкавици и да подпалва снопите по нивите. Именно затова се вярва, че Св. Петър разрешава работа само до обяд, а Св. Павел – изобщо не позволява труд на този ден. Тези вярвания отразяват връзката между ритуала, сезонността и страха от природни бедствия.

Петровден като защита и благословия
Ритуалите, свързани с Петровден, не са просто традиция – те са форма на защита. Смята се, че обредите предпазват дома от пожари, гръмотевици и градушки. Те символизират уважението към природата, вярата и предците. В този ден българинът не просто празнува, а отправя молба за здраве, плодородие и закрила – нещо, което остава непреходно във времето.