Росица от „Ергенът“ разказва за пътя от Асеновград до Лос Анджелис

Възможно ли е да намериш истинската любов в риалити предаване? Отговорът за повечето със сигурност е твърдо и еднозначно НЕ. Защо ли?
Може би това се корени в дълбоката ни балканска, не толкова романтична култура, в която не вярваме много-много на измислени принцове на бели коне. Камо ли пък такива, изявяващи се пред камера в национален ефир. Също така все си мислим, че постоянно ни заблуждават – особено пък тези, бълващи какви ли не измишльотини от телевизора всяка вечер, пише marica.bg.
Смятаме, че всичко е фалш и измама – от политическото предаване в 17:00 часа до скандалното риалити в 20:00. А най-интересното е, че гледаме и двете… и си ги връщаме, ако ги пропуснем. Следователно сигурно обичаме да ни лъжат. Както се случва и в любовта понякога…
Сигурно сте чували: „Те всички са за реклама вътре, да не мислиш, че са наистина влюбени“. А вероятно вие самите също го мислите. Факт, има и такива. Някои дами смятат, че могат да понатрупат известна доза слава, ако се покажат в праймтайма на родните телевизии. Разбира се, е добре да притежават ясно очертан бизнес план за поне 2 години напред. В противен случай ще бъдат забравени месец след финала на любовното приключение, тъй като в днешно време всяко чудо е за три дни.
Все пак аз силно вярвам, че всяко генерализиране е погрешно, както и че всяко правило си има изключения.
В риалити формати за запознанства търсенето на истинска любов е сложно. От една страна, медийната среда изкривява реалността и може да провокира имитация на чувства. От друга обаче – в тази изкуствена обстановка хората все пак общуват и преминават през много силни емоции. Възможно ли е точно в тези интензивни условия да възникнат истинска привързаност и дълбоки чувства?
Това разкри една от финалистките в най-любовното риалити у нас „Ергенът“ – Росица Костова, която гостува в студиото на „Марица Подкаст“.
Росица Костова е на 26 години, родена е в Асеновград и е възпитаник на Езикова гимназия „Иван Вазов“ в Пловдив. Щом завършва средното си образование, тя моментално стяга куфарите и изхвърча към слънчев Лос Анджелис. Там я чака нейният баща, който преди няколко години се е установил в Града на ангелите. И така започва пътят към американската мечта…
Завършва бакалавър „Изкуство“ с насоченост към графичен дизайн, като в момента активно се развива в тази сфера. Първоначално работи за компания в офис, но след това осъзнава, че иска да бъде по-самостоятелна, и в момента е фрийлансър (работи на свободна практика).
Защо едно младо и красиво момиче като нея би искало да търси любовта в риалити по телевизията?
„Записах се в предаването, защото съм много приключенски настроена личност. И да, наистина вярвах, че това е възможност да срещна мъжа на живота си – разкрива Роси. – Тогава точно минавах през раздяла и един ден просто си казах: защо пък не?! Всичко е възможно. И така се впуснах в приключението.“
На въпроса защо не е кандидатствала в американския формат на „Ергенът“, младата дама отговаря, че дори не си го е помисляла.
„Не ми е минавало през ума, но честно казано, не бих направила тази крачка. Там всичко е много по-мащабно, което го прави и доста страшничко. Ако „сгафиш“ някъде, последствията биха били доста сериозни.“
Действително американският The Bachelor („Ергенът“) е и първият оригинален вариант на предаването в света. Стартът му е поставен през далечната 2002 година по телевизия ABC и става толкова успешен, че по негов модел се създават и международни версии в десетки държави – Великобритания, Австралия, Канада, Германия, България и много други.
Популярността на предаването в САЩ набира такава скорост, че съвсем скоро се появяват и негови спинофи (от англ. spinoff: предаване, сериал, книга и т.н, базирани на вече съществуващи такива).
Появява се The Bachelorette (букв. превод: „Ергенката“), в който една- единствената дама избира между група ухажори. Също така The Golden Bachelor („Златният Ерген“), в който участниците са на възраст 60+ и търсят любов във втория етап от живота си.
Дори има The Bachelor: Listen to Your Heart („Ергенът: Послушай сърцето си“), в който участват само музиканти, които откриват любовта чрез музиката. Търси се химия както на сцената, така и в живота. Този формат обаче има само един-единствен сезон от 2020 година. Следващ няма поради пандемията от Ковид-19, така и не е подновяван след нея
Вариациите на шоуто са много, а това, което вдъхва най-искрена надежда на хиляди млади хора, е, че доста от създадените там двойки действително успяват да изградят щастливо и сплотено семейство.
Вероятно взела малко от американските порядки, Роси повярвала, че и в българския ефир би могло да се случи чудото на любовта.
И разгръща кулисите зад този мащабен проект: „Определено мога да кажа, че сценарий няма. Всичко беше абсолютно натурално. Ако все пак някой от участниците е искал да влезе в определена роля, това си го е знаел само той. Лично аз не съм усетила подобно нещо“.
Роси признава, че най-трудно ѝ е било да се справи с изолацията. Споделя, че в реалния живот е доста по-лесно да се разсееш, когато си разстроен или неразбран. Докато там е невъзможно – емоциите са умножени по 100, а ти се чувстваш под похлупак постоянно. Самите снимки на предаването обаче не са денонощни. Момичетата имат свободно време, в което могат да се разведряват с различни занимания. Има определени моменти, които задължително трябва да бъдат заснети, а понякога има ситуации, в които дамите дори забравят за наличието на камери.
По време на шоуто Росица често беше изолирана и странеше от останалите момичета, като тя си обяснява тази дистанция по следния начин: „Знаех, че излъчвам усещането, че по-скоро не искам да бъда около тях. Нямаше какво да си кажем и мисля, че това малко ги дразнеше. Не давах никакви обяснения, просто се бях отделила – казва Роси и добавя: – Вероятно са ме усетили като по-слаба от тях, тъй като не си казвах какво ме дразни и не скачах да се защитавам. Но аз смятам, че това не е моя работа. Всеки има право да говори каквото иска – под мой контрол е дали ще се засегна и колко внимание ще отдам на думите му“.
Тя смята, че уязвимостта, която е показала в предаването, е била изключително важна за много хора.
Най-открояващият се момент от участието на Роси беше финалът на предаването. Красавицата от Асеновград, за съжаление, не успя да грабне последната роза от своя любим Васил, което определено разби част от представите ѝ за романтичния завършек на приказката. Тя споделя, че не е била влюбена в младия мъж, но е имала много силни симпатии.
„Разочаровах се не от факта, че точно той не ме избра. По-скоро ме натъжи това, че когато става въпрос за по-добрите хора, винаги има несправедливост. Аз бях с открити карти през цялото време и не играех игрички.“ Роси по-скоро не смята, че би дала втори шанс, ако някой от ергените го поиска.
Ето как тя описва бъдещия мъж на мечтите си: „Трябва със сигурност да е амбициозен и с по-западно мислене, тъй като аз от доста време живея в чужбина. Да може и да иска да поема отговорност, да бъде глава на семейството, а и също така да е приключенски настроен“. Тя не слага определени възрастови граници, но все пак смята, че до 15 години разлика в полза на мъжа биха били приемливи.
Най-голямото различие между България и САЩ Роси наблюдава в отношенията между хората. Споделя, че там всеки гледа собствения си живот и не се бърка в чуждия.
„Хората там по-скоро ще ти направят комплимент, отколкото да те гледат завистливо. Усещам, че у нас все още не е така. Естествено, и там има фалш, но цялостно се стараят да бъдат по-позитивни“, твърди Росица.
„В Лос Анджелис всички са много по-отворени към нови запознанства и споделяне на опит, докато в България всеки предпочита да общува със своя кръг от хора.“ Реализацията в Щатите не се случва с магическа пръчка. Асеновградчанката споделя, че се изискват много упорит труд и амбиция, за да успееш в сферата, която си избрал. Казва, че и там има „наши и ваши“, но е доста по-лесно да станеш част от „нашите“, ако покажеш необходимите качества. Тя смята да продължи да преследва целите си зад океана, но все пак не изключва възможността да се завърне в родината си и да започне нов живот.
Росица Костова е представител на поколението Z и това определено има своите плюсове. Тя е свободолюбива, отворена към света и готова да прегърне новостите поради лесната си приспособимост.
За това поколение дигиталното пространство е съвсем естествено продължение на реалния живот, а възможностите за срещи и любов не са ограничени само до традиционната ни представа за връзка.
Те вярват, че искрените чувства могат да се родят навсякъде – дори в необичайна среда като риалити формат. За тях това е напълно естествено, стига човек да е открит към емоциите си. Това е модерната романтика, в която не всеки вярва, а и не е необходимо. Всеки има своя собствен път към любовта.
– Успя ли да се съвземеш след предаването?
– Чувствам се много добре. Усеща се как нещата покрай риалитито поутихват. От доста време съм си преживяла случилото се вътре и вече всичко е наред.
– Поглеждайки назад, съжаляваш ли за участието си в „Ергенът“?
– Не, в никакъв случай. Преживях доста интересни моменти и научих толкова много неща не само за себе си, а и за останалите. Разбрах как се прави едно риалити отвътре. Дали има сценарий, дали можеш да стигнеш по-напред със стратегия, или пък не. Това е нещо, което вероятно се случва веднъж в живота.
– И има ли сценарий?
– Не. Това, което ни се случи, беше абсолютно естествено. Поне при мен.
– Как се справяш с негативните коментари в социалните мрежи?
– Дори да прочета нещо, това не влияе по никакъв начин на реалния ми живот. Просто не ме засяга, всеки има право на мнение.
– А с кое ти беше най-трудно да се справиш, докато беше вътре?
– С изолацията. Има много неща, които влияят на това как се чувстваш и колко си самоуверен. Важно е дали имаш реална представа за себе си. В истинския живот имаш възможността да се разсееш от лошите мисли – да излезеш, да бъдеш свободен. Там нямаш тази опция и понякога попадаш в среда, в която не искаш да бъдеш. А и емоциите са в пъти по-изострени.
– Успя ли там да се влюбиш истински?
– Не съм била влюбена, това е много силна дума. Имах симпатии. Вътрешно знаех, че реално не познавам човека отсреща и имах изградена вътрешна преграда. Все пак си казах, че няма лошо да се отдам на момента, за да разберем дали имаме химия.
– Тогава защо изглеждаше толкова разочарована на финала?
– Разочарованието не беше свързано с това, че не е избрал мен. По-скоро ми стана тъжно, че винаги когато става въпрос за по-добрите хора, има несправедливост. Бях честна, нямах маска и въпреки това бях ощетена накрая.
– Когато излъчваха предаването, имаше ли моменти, които ти се искаше да останат скрити?
– Бях доста уязвима на моменти, особено пред психоложката. Но пък от друга страна, смятам, че това накара много хора да се замислят. Да разберат, че не е нужно да сдържаш всичко в себе си и да си силен постоянно.
– Все пак би ли дала втори шанс на някой от ергените, ако те потърси?
– Категорично не! Трябва да направят уникален жест, за да дам втори шанс. А и вече имам симпатии към друг човек, но ще запазя името му за себе си.