Аз съм мъж на 54 години бях на 3 срещи – с 37, 45 и 58-годишна жена. Какви изводи си направих. Разказвам ви.

Имам приятел Михаил, който тази година навърши 54. Бил е женен два пъти и от двата брака има вече пораснали деца. С втората си съпруга се е разделил преди около пет години.

В младостта си Михаил работел усилено в северните райони, но от 2023 година живее постоянно в София.

Отношенията му с жените са сложни: периоди на активно запознанство се редуват с дълги периоди на самота.

Наскоро той ми разказа за трите си последни срещи с жени на 37, 45 и 58 години. Всяка среща — отделна история, ту забавна, ту поучителна. Ето какво ми разказа:

— Жените, както и мъжете, искат да бъдат щастливи. Просто всяка си представя щастието по различен начин. Понякога вършат странни неща, но кой не е грешал в любовта? В младостта всичко е по-просто — бушуват емоции, а разумът спи. След петдесет искаш стабилност, уют и човек до себе си, с когото ти е спокойно и интересно.

Михаил предпочита да се запознава с жени чрез интернет, тъй като срещите на живо често са затруднени от времеви или географски ограничения.

Използва активно месинджъри за общуване и предлага първите срещи да се провеждат в кафене. Винаги се грижи за приятната атмосфера — черпи, носи цветя.

Той поддържа добра физическа форма, редовно посещава фитнес и се грижи за здравето си.

Първа среща (45 г.): „А къде ти е колата?“

Първата жена била поддържана, уверена, модерна. Поръчала голямо лате и десерт, говорела много и се смеела. Всичко вървяло добре… докато не станало дума за транспорта.

Михаил съзнателно се отказал от лична кола:  — предпочел да държи парите на влог, вместо да ги влага в нещо, което ще седи паркирано. Освен това работата му е наблизо, магазините също, а извън града не пътува често. Това го бил споделил още в писмата. Но по време на срещата започнало:

— А как ходиш на почивка без кола?
— А ако завали дъжд?
— А как ходиш до мола?..

Тези въпроси се въртели до безкрай. Михаил първо се изненадал, после му станало смешно. Изглежда, тя очаквала, че ще промени мнението си. В крайна сметка тя спряла да пише. Михаил само вдигнал рамене:

— Е, добре. Щом за нея е по-важно да има кола под прозореца, отколкото човек до нея — значи не сме един за друг.

Извод: когато материалното се цени повече от личността — нищо добро не излиза.

Втора среща (37 г.): „Харесвам зрели мъже“

Втората дама директно написала, че я интересуват по-възрастни мъже. Според нея връстниците ѝ били несериозни, а тя искала партньор с опит. На срещата се оказало, че има две деца, ипотека и собствен творчески проект. Михаил веднага разбрал: жената търси не просто общуване, а по-скоро опора и подкрепа.

Въпреки това вечерта минала леко и приятно. Тя била чаровна, усмихната, комуникативна.

„Чувствах се добре с нея. Не мога да кажа, че се влюбих, но като мъж изпитах интерес. Поканих я у дома. Без илюзии“, казва Михаил.

Той разбирал какво търси тя, но не я осъждал. Всеки си има своите обстоятелства.

Извод: с младите е леко и вълнуващо, но е важно да не се бърка физическото привличане с истински чувства.

Трета среща (58 г.): „Ела да изчистим снега от покрива!“

С третата жена всичко започнало чудесно: пристигнала с внушителен автомобил, с нея — голямо куче. Самата тя — дребничка, енергична, с пламък в очите. Общували оживено, смели се, вечерта минала неусетно. Разделили се почти призори — в добро настроение.

Но още на следващия ден звъннал телефонът:

— Ти нали каза, че си сръчен с инструментите? Ела да изчистим покрива от снега! Идваме да те вземем — аз, кучето и лопатите!

Михаил бил смаян. Привикнал е помощта да е доброволна. А тук — сякаш му възлагат задача, без избор, без такт.

„Почувствах се като водопроводчик на повикване. Не съм против да помогна, но когато ми го казват като заповед — това не е моето“, казва той.

Извод: дори ако вечерта е минала чудесно, не трябва да се заблуждаваш. Човек се разкрива не само в разговора, а и в поведението след това.

А сега накъде?

И трите срещи били интересни по свой начин. Михаил не съжалява за нищо — напротив, смята, че е научил важни уроци. Засега не е срещнал точната жена, с която да иска да продължи напред, но не е и разочарован.

„Ценя свободата си. Ако усетя натиск или манипулация — си тръгвам. Искам честни отношения, без игри. Да сме двама самодостатъчни, но заедно“, казва той.

Такава е историята на моя приятел. А вие как мислите: след 50-те заслужава ли си да се надяваме на нова любов? Какво е по-важно — спокойствието или страстта? Споделете мнението си в коментарите.