Валеряната – древно успокоение с модерна репутация
Мирише специфично, действа меко, а историята ѝ се простира хилядолетия назад. Валеряната (Valeriana officinalis) е едно от най-известните растения със седативно действие, използвана както в народната, така и в съвременната медицина. Наричана още “лекарски дилян“, тя присъства в аптечките на тревожните, безсънните, стресираните… и на почитателите на натурални алтернативи на сънотворните.
Валеряната е многогодишно тревисто растение, разпространено в Европа и части от Азия. Използва се най-вече коренът, който се събира, изсушава и преработва във вид на тинктура, екстракт, таблетки или чай. Употребата ѝ е документирана още от времето на Древна Гърция и Рим, като Хипократ описва свойствата й, а Гален я предписва при безсъние.
В народната медицина валеряната се използва при тревожност, безсъние, сърдечна невроза, главоболие, менструални болки и мускулни спазми.
Как действа валеряната?
Основните активни съставки в растението са валеренова киселина, иридоиди (като валепотриати) и летливи масла. Смята се, че тези вещества въздействат на гама-аминомаслената киселина (GABA) — невротрансмитер, който регулира тревожността и съня чрез потискане на нервната възбуда.
Валеряната не действа мигновено. Обикновено ефектът се проявява след няколко дни редовен прием, с кумулативен характер, провери „Фокус“. За разлика от синтетичните успокоителни, тя има по-мек профил, но и по-непредсказуем ефект между отделните хора.
Научни доказателства
– Клинични проучвания показват, че валеряната може да подобри съня при някои пациенти без тежки странични ефекти.
– Според анализ от Cochrane Database ефектът й варира, а някои резултати са със слаб клиничен значимост, най-вече поради недостатъчно контролирани методологии.
– В България валеряната е включена в редица комбинирани фитопрепарати за сън и сърдечен ритъм, често заедно с глог и маточина.
Макар че се смята за безопасна при краткосрочна употреба и в умерени дози, валеряната не е безвредна:
– Потенциална токсичност: високи дози (над 450–600 mg дневно при екстракти, или големи количества чай/тинктура) могат да предизвикат главоболие, замаяност, хипотония, сънливост, стомашен дискомфорт и дори „махмурлук“ на следващия ден.
– Синдром на отнемане: при рязко прекъсване след продължителна употреба може да се появят безпокойство и учестен пулс.
– Комбинации с други вещества: не се препоръчва прием с алкохол, седативи, бензодиазепини, барбитурати и антихистамини.
– Ливеротоксичност: при животни са наблюдавани увреждания на черния дроб при свръхдози, но при хората това не е потвърдено с клинични данни.
– Противопоказания: бременност, кърмене, деца под 12 години, шофиране и работа с машини непосредствено след прием.
„Фокус“ отбелязва нещо важно – валеряната не бива да се използва ежедневно за повече от 4–6 седмици без лекарски контрол.
За котките и валеряната
Докато хората използват валеряната за успокоение, при котките резултатът е обратен. Летливите масла в растението действат като мощен стимулант върху централната нервна система на котките. Резултатът – мяукане, търкаляне и дори бясно тичане из стаята.
Смята се, че съединенията във валеряната наподобяват феромони, които активират центровете за удоволствие. При повечето котки ефектът е безвреден и трае между 5 и 15 минути. Все пак не се препоръчва честото стимулиране с валериана — особено при агресивни или нервни животни.