Българите плащат най-много в ЕС за основни продукти

Контролните и регулаторни органи имат своята роля в овладяването на цените, но най-силният инструмент е самият потребител. Това заявиха от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) по време на брифинг, на който представиха резултатите от последното си наблюдение на цените на основни стоки от малката потребителска кошница за юни 2025 г.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров и главният икономист на синдиката Любослав Костов представиха данните, като подчертаха, че прозрачността в ценообразуването е от ключово значение.

„Аз съм скептик по отношение на тези пределни надценки. Не съм против, но не смятам, че те вършат работа такава, каквато ни е нужно“, коментира Пламен Димитров. Според него Българската агенция за безопасност на храните трябва да има активна роля в регулирането на произхода на стоките, а търговците – да посочват цената, на която са ги закупили от производителя.

„Ние добавяме към задължението за произход и задължението да се показва цената. Да знаем кой е производителят и на каква цена — първият прекупвач, вторият, третият и т.н.“, допълни Димитров.

КНСБ следи цените в над 600 хранителни магазина в страната. Данните за юни 2025 г. показват отчетливо поскъпване в сравнение със същия месец на предходната година.

„С 23% за една година е поскъпнало брашното, хлябът с 11%, оризът с 10%, кренвиршите с 28%, ябълките с 33%, лимоните с 20%, киселото мляко с 9,5%. Като съберем стоките, поскъпването на годишна база е 7,1%“, посочи Любослав Костов.

Той добави, че тази стойност ще служи като отправна точка за бъдещи наблюдения.

По региони, най-голямо поскъпване на брашното е отчетено в Пловдив – с 28%. В София хлябът е скочил с 20%, оризът отново в Пловдив – с 16,7%, киселото мляко в Дупница – с около 16%, а в Ловеч – доматите с 10% и яйцата с 25%. Най-голямото увеличение на цената на картофите е във Велико Търново – с 28%.

Сравнението с други държави от ЕС показва, че брашното, оризът, сиренето, прясното и киселото мляко, както и олиото, са сред най-скъпите в Съюза.

„Нашата ценова конвергенция е много по-бърза, отколкото при доходите. Поради тази причина не можем да очакваме нищо друго освен ускорено нарастване на доходите. Цените няма накъде да растат повече. Ако съберете тези 21 стоки, стойността им е 56,77 евро — по-скъпо, отколкото в Румъния и Хърватия“, заяви Костов.

Той подчерта, че българите на минимална работна заплата имат значително по-ниска покупателна способност спрямо гражданите на други страни-членки на Европейския съюз.