Орхан Мурад: За всички свои песни получавам под 100 лева на година като композитор, текстописец и аранжор

Орхан Мурад сподели, че първите му спомени, свързани с музиката, са от детството му в село Безводно, когато е бил около 4–5 годишен. Той бил силно привлечен от барабанчето, което дядо му направил от сито и агнешка кожа. Организирал децата от махалата и шествайки по улиците, създавал шум и радост, макар и за сметка на упреците от родителите.

„Първите ми музикални спомени са от родното ми село Безводно. Бях на 4–5 години. Дядо ми беше направил барабанче от старо сито и агнешка кожа. Събирах децата от махалата и водех шествия по улиците. Аз – отпред, като глашатай-барабанчик“, разказва в интервю за Крис Георгиев за OFFNEWS.

„Разпространено е мнението, че слепите хора са по-музикални. Това е мит. Просто възприемаме звуците по-аналитично, защото разчитаме повече на слуха си. Но процентът на музикалност е същият като при виждащите.“

Големият проблем според него не е в дарбата, а в липсата на достъп до ресурси и възможности – от ноти на брайл до нормално отношение от колеги.

„Някои музиканти не искаха да работят с мен, защото си мислеха, че ще трябва да ми перат чорапите и да ме водят до тоалетната.“

Соред него днес младите хора не се интересуват от нищо. Не четат, не слушат, не се интересуват от музика и живеят в свят, в който вниманието трае не повече от 15 секунди.

Орхан Мурад вярва, че именно това е причината фолк баладите от 80-те и 90-те да продължават да звучат актуално – защото в тях има емоция и послание, които сегашната поп култура избягва.

„За всички свои песни получавам под 100 лева на година авторски права. Като композитор, текстописец, аранжор. Слава Богу, че YouTube не е български – той поне оценява съдържанието ми достойно“, споделя Орхан с горчивина

Каналът му в платформата вече има над 60 000 абонати, а всички нови песни се публикуват директно там, защото той не е обвързан с музикална компания: „Независим съм, а в България независимостта се наказва с отричане.“

Орхан не посвещава песните си на конкретни хора: „Не обичам въпроса ‘на кого е тази песен’. Не е нужно всичко да е автобиографично.“

Все пак признава, че една-две песни са лични – като „Няма ли кой“, но за него създаването на музика е повече професия, отколкото лично обяснение в чувства.

„Не давам непоискани съвети. Не ги оценяват. Младият Орхан направи доста фатални грешки – и в личен, и в професионален план. Но се радвам, че се съхраних като човек и музикант.“ Сега съм най-щастлив от всякога. Радвам се на живота и за нищо не съжалявам. Моля се само за здраве. Когато ме питат как съм, отговарям: ‘Никого не мога да зарадвам, защото съм много добре.’“, казва Мурад