Проста сметка: Млад българин, който печели 3000 лева днес, може да очаква държавна пенсия от малко над 1200 лева в най-добрия случай

В България темата за пенсионирането често се върти около една единствена дума – „несигурност“. Държавната система е в хроничен дефицит, демографията е против нас, а официалните прогнози на НОИ показват, че след 15-20 години съотношението работещи към пенсионери ще е едва около 1:1. Това означава, че всеки млад човек, който разчита единствено на държавната пенсия, рискува да живее с доходи под прага на бедността.

Днес средната пенсия у нас е около 928 лева, а минималната – малко над 600 лева. При средна заплата около 2200 лева бруто, заместваемостта – т. е. какъв процент от дохода си получаваш като пенсия – е малко над 40%. В развитите икономики на ЕС целта е 60-70%.

С други думи, един млад българин, който печели 3000 лева днес, може да очаква държавна пенсия от малко над 1200 лева в най-добрия случай – и то след десетилетия инфлация, изчислява money.bg.

Тук идва личната отговорност. В свят, в който класическите „дефинирани пенсии“ (фирмени пенсионни схеми) почти изчезнаха, тежестта пада върху всеки от нас. Въпросът вече не е „Ще получавам ли пенсия?“, а „Как ще изглежда моят живот след 65 г.?“

Нека направим един прост сценарий. Ако днес 30-годишен човек реши да заделя по 300 лева месечно във взаимни фондове или индексни ETF-и с историческа доходност около 7% годишно, до 65-годишна възраст той би натрупал около 850 000 лева. По правилото на 4% това означава теглене в размер на около 34 000 лева годишен доход или 2800 лева месечно – над два пъти повече от това, което се очаква да е средна пенсия. Това е силата на сложната лихва.

За съжаление, реалността у нас е различна. Според проучванията над 60% от българите нямат никакви дългосрочни спестявания. Голямата част от останалите държат парите си на депозит, където лихвите (под 2%) дори не покриват инфлацията. Ефектът е „тиха загуба“ – след 20 години реалната стойност на спестяванията се изпарява.

Точно затова взаимните фондове, пенсионните фондове и индексните решения са не просто алтернатива, а необходимост. Разбира се, инвеститорът у нас е предпазлив – спомня си кризите от 90-те, фалита на банки и случая с КТБ. Но е време да приемем, че новата реалност е различна.

ЕС регулациите, надзорът и глобалните продукти, достъпни през брокери като Interactive Brokers или дори български банки, дават безпрецедентна сигурност.

Интересното е, че българите имат и допълнителен шанс – задължителните допълнителни пенсионни фондове (втори стълб), които вече акумулират активи над 20 млрд. лева. Ако тези пари се управляват умно и хората добавят доброволни вноски (трети стълб), ефектът може да е огромен. Проблемът е, че почти никой не внася доброволно. А именно тук е „скритата възможност“ – данъчните облекчения и ефектът на сложната лихва работят за тези, които мислят дългосрочно.

Да погледнем още една перспектива. В ЕС средната възраст на първа покупка на жилище е около 34 г., а в България – около 30 г. Това означава, че имотът остава основният актив, на който хората разчитат като „пенсия“. Но тук се крие риск – недвижимостта е неликвидна, често обвързана с разходи за поддръжка и данъци, и в бъдеще може да няма толкова силен ръст на цените заради демографския спад.

Истината е, че ако искаме да постигнем спокойна старост, трябва да комбинираме различни източници – втори и трети стълб, взаимни фондове, ETF-и, дивидентни акции, а при възможност и недвижими имоти. Но най-важното е времето. Всеки лев, заделен на 25, е в пъти по-ценен от всеки лев, заделен на 45.

Един прост тест: ако на 25 започнеш да инвестираш 200 лева месечно при 7% доходност, на 65 ще имаш около 500 000 лева. Ако чакаш до 45 г. и започнеш тогава с 500 лева месечно, до 65 ще натрупаш едва 240 000 лева. Времето е по-важно от сумата.

И тук е провокацията: готови ли сте да оставите съдбата си изцяло в ръцете на НОИ и държавата? Или ще поемете контрол върху бъдещето си още днес?

Защото пенсионирането не е въпрос на възраст. То е въпрос на подготовка.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари, предупреждават авторите.