Нови правила за пенсиите могат да намалят доходите на българските пенсионери
През последните години пенсиите в България се осъвременяват по т.нар. „швейцарско правило“. Според него увеличението се изчислява на база 50% от ръста на осигурителния доход и 50% от инфлацията за предходните 12 месеца, сочи анализ на Института за пазарна икономика.
Bulgarian cuisine recipes
По данни на Евростат за 2022 г., България заема последно място в ЕС по разходи за пенсии средно на един пенсионер, измерени в евро. Дори ако показателят се преизчисли спрямо стандарта на покупателната способност, страната изпреварва единствено Словакия.
Въпреки това са правени предложения за промяна на „швейцарското правило“, които биха довели основно до намаляване на доходите на пенсионерите. Двете предложения предвиждат формулата да се замени с осъвременяване само по инфлацията или с комбинация от 80% инфлация и 20% ръст на осигурителния доход.
За оценка на потенциалния ефект от тези два метода анализът използва индивидуални данни от Статистиката на доходите и условията на живот (EU-SILC) за 2021, 2022 и 2023 г., предоставени от НСИ на Института за пазарна икономика.
За всеки пенсионер се изолира процентът на нарастване на пенсията между годините, който е в резултат от осъвременяването – 5% между 2021 и 2022 и 10% между 2022 и 2023 – и се замества с предполагаемия процент на осъвременяване спрямо двата предложени механизма.
Bulgarian cuisine recipes
Осъвременяване само по инфлацията
Първият разглеждан механизъм предвижда пенсиите да се осъвременяват само с ръста на индекса на потребителските цени. В този случай процентите на осъвременяване от 5 и 10% спадат до едва 1,2 и 2,8%. От графиката за разпределението на пенсиите се вижда ясно как тази промяна влияе негативно върху структурата на доходите на пенсионерите.
През 2022 г., когато разликата между действителния и предложен механизъм е по-малка, се наблюдават слаби изменения в структурата на пенсиите в негативна посока. Средната пенсия спада с около 3%, от 505 лв. до 490 лв.
През 2023 г. обаче ефектът е значително по-изразен: наблюдава се изместване към по-ниски пенсии, като средната пенсия намалява с 35,4 лв. (5,3%) – от 666 лв. до 631 лв.
Комбинация 80% инфлация и 20% ръст на осигурителния доход
Вторият механизъм повтаря динамиката на предложението, базирано само на инфлацията, но с по-слабо изразено изместване. Разликата в средната пенсия между наблюдението и симулацията е малко под 9 лв. за 2022 г. и 29 лв. за 2023 г.
Макар ефектът да е по-умерен, тенденцията остава същата – намаляване на реалните доходи на пенсионерите спрямо действащия механизъм. Това показва, че дори частичното включване на ръста на доходите не компенсира неблагоприятното въздействие от преориентиране към инфлацията като основен фактор за осъвременяване.
Последствия за пенсионерите
Изчисленията показват, че идеите за промяна на настоящото „швейцарско правило“ биха имали отчетливо негативно отражение върху доходите на пенсионерите. Замяната на комбинирания механизъм с осъвременяване единствено според инфлацията води до съществено изместване на пенсионното разпределение към по-ниски стойности и значим спад на средната пенсия, особено след 2023 г.
Вторият вариант, при който 80% от осъвременяването зависи от инфлацията и 20% от ръста на осигурителния доход, също води до намаление на пенсиите, макар и в по-слаба степен.
Следователно, и двата разгледани механизма показват, че прилагането им би намалило реалните доходи на пенсионерите спрямо текущия подход. В условията на ниски в европейско сравнение равнища на пенсии, подобни промени крият риск от задълбочаване на социалните неравенства и влошаване на финансовата сигурност на възрастното население.