Кръстовден – небето се отваря, а желанията се сбъдват

На 14 септември Православната църква отбелязва един от 12-те най-големи християнски празници – Въздвижение на Кръста Господен, по-известен като Кръстовден. По традиция хиляди вярващи от цялата страна се събират на Кръстова гора, за да се помолят и да потърсят духовна сила.

Нощта, в която небето се отваря
Счита се, че в нощта срещу Кръстовден молитвите имат особена сила, защото небето се „отваря“. Тогава границата между земята и небето става тънка, а желанията – чути.

Поверия и забрани
Предците ни са вярвали, че този ден е белязан от специална енергия. Те казвали:
„На Възнесение топлината ще се отдръпне, а студът ще се настъпи. На Възнесение есента се придвижва по-бързо към зимата.“

Съществувало е и поверие, че на Кръстовден не бива да се започва никаква важна или значима работа. Смятало се е, че всичко започнато на този ден ще бъде или безрезултатно, или обречено на провал.

Затова се е вярвало, че:

• не трябва да се работи в градината и на полето;
• не бива да се започва почистване на дома;
• забранени са сватбите, годежите и шумните тържества.

Вместо това човек трябва да посрещне празника с чисто сърце – без завист, без осъждане и без критика към другите.

Имен ден
На Кръстовден празнуват всички, носещи името Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.