Учени: Стареенето се разпространява в тялото като инфекция

За първи път в света корейски учени от Korea University разгадали как клетъчното стареене може да се разпространява системно в организма – чрез молекулярни „вълни“, подобно на инфекция. Изследването, публикувано в Metabolism, идентифицира протеин с ключова роля – HMGB1 (High Mobility Group Box 1), който действа като „посредник на стареенето“. Обикновено локализиран в ядрото, при стрес или клетъчно остаряване той преминава в извънклетъчната среда и чрез кръвния поток предава сигнал към здрави клетки, активирайки в тях стареенето чрез SASP (senescence-associated secretory phenotype).
Какво означава това? Представете си, че стареещите клетки изпращат химически „послания“ през тялото – като вирус, и заразяват други клетки със старческия фенотип. В лабораторни условия този ефект е наблюдаван върху човешки клетки, а в животински модели блокирането на HMGB1 подобрява мускулната регенерация и намалява системното възпаление.
В същото време независими научни групи откриват друга структурна закономерност: стареенето не се случва плавно, а в определени етапи. Изследователски екипи от Stanford University откриха т. нар. биомолекулни „вълни“ в живота – около 44- и 60-годишна възраст, когато количеството на хиляди молекули и микроби в организма рязко се променя (вкл. метаболизъм, имунитет, метаболни пътища). Те подчертават, че невинаги сме във водовъртеж на равномерно остаряване – възможни са внезапни промени, които авторите наричат „вълнообразно стареене“.
Подобни открития идват и от екип към Chinese Academy of Sciences. Резултатите очертават рязко ускоряване на стареенето между 45 и 55 години – това е възрастовият „преломен момент“, когато протеини, свързани със сърдечносъдови и чернодробни заболявания, рязко се увеличават.
Защо това е важно?
- Профилът на стареене е динамичен, не еднообразен, което би могло да обуславя защо при някои хора заболявания стартират внезапно около определена възраст.
- Разбирането, че стареенето се разпространява като „вълни“ и може да бъде „преносено“ между клетки, променя парадигмата от локален към системен подход при изследване на възрастта и болестите.
Стареенето не е просто „изравняване с времето“ – изглежда, че може да се „предава“ между клетки, ускорявайки процеса чрез молекулни посредници като HMGB1. Освен това природата на стареенето е вълнообразна, преминаваща през критични етапи в живота – най-ясно очертани около 44-60 години. Тези открития отварят нови хоризонти в биологичните изследвания и бъдещата медицина, като дават основание не само да наблюдаваме стареенето, но и да се намесваме в него с цел по-дълго, по-здравословно съществуване.