Огромен тумор в мозъка уби легендарния детектив Марин Маринов
В ранното утро на 8 октомври душата на човека, който знаеше тайните на цяла София и половин България, избра да отлети в света на ангелите. През последния месец от живота му за легендарния частен детектив Марин Маринов се грижеха приятели, които го настаниха в хоспис в софийското село Пролеша. Здравословният му статус не позволяваше да се грижи сам за себе си.
Няколкото операции и продължителните лечения не дали желаният резултат. Операцията на главата била извършена от известен столичен хирург преди повече от година. Специалистът след интервенцията бил категоричен, че голяма част от тумора изчистил, но не било възможно да се отстрани всичко. Временно прочутият детектив закрепил положението, след което отново почнал да се залежава и да не може да ходи сам.
„Преди година почнах да получавам припадъци, после инсулт. По време на инсулта ме пратиха на ядрено магнитен резонанс. Откриха ми тумор в мозъка. Проф. Нинков ми сряза главата и извади злокачественото образование. Нищо не помня от операцията. Не е била лека. Не са ми казали с какви размери е туморът, но не е бил никак малък. Не съм си виждал епикризата. Ако ми я дадат, ще прочета и ще разбера. После тръгнах на химиотерапия, физиотерапия. Така изкарах един месец. Не съм добре, защото лъчетерапията ме удря в костите и пречи на ходенето. Всичко тръгна с припадъците, то не бе един, не бе два. Обърнах си внимание чак след инсулта. Но, каквото и да се случи, зная, че не съм живял напразно, защото съм помагал на много хора. Сега искам да благодаря на тези, които ме подкрепиха финансово и на тези, които звънят, за да питат как съм. Благодаря ви от сърце и душа, мили хора! Като чуя: „Как си, душата ми светва”.
Самотно ми е, затворено ми е. Имам чувството, че съм изоставен… Винаги е имало хора около мен, движение и напрежение. Не се депресирам. Просто малко ми е тегаво.
Не съм в еуфорично настроение отдавна. Често да ви кажа, има моменти, в които ми идва да ходя да се хвърля, да се приключи с нещата. Писва ми да мисля дали ще има утре, дали ще ми донесе някой закуска. Ако не дойде Димата – едни мой приятел, да ми донесе нещо за ядене, няма какво да ям”, сподели преди близо месец заклетия рокаджия, които не пропускаше мото сборовете в страната пред репортер на „Уикенд”. И призна, че не се страхува от смъртта.
Според Марин Маринов най-щастливият ден в живота му бил 20 декември 1998 г., когато оживява по време на покушението срещи Кръстника на българската мафия Иво Карамански. Тогава в тялото му се забиват не един, а 4 куршума – три в корема и един в краката. 39-годишният Карамански е застрелян пред очите на 13 души на купон във вила на улица „Горска ела” в столичния квартал „Симеоново”. Убит на място е и шофьорът му Драгомир Драгнев. Марин оцелява по чудо от куршумите на убиеца на Карамански Стефан Въжарски, който все още излежава присъдата си в затвора.
Маринов остава близък приятел с бившата съпруга на Карамански – Галина и с трите му дъщери – Десислава, Ралица и Александра. Известно време поддържат връзка, но след това срещите им разредяват. По време на боледуването си детективът отказва да търси помощ от Галина – не бил човек, който изпадне ли в беда, почва да се моли. Бил на мнение, че ако някой иска да му помогне, ще го направи, без да се налага да му звъни и му обяснява за ситуацията. Още повече, че доста хора знаели за здравословните му неволи.
Въпреки връзките, с които разполагал и сумите, които печелел от детективските си разследвания, до последно живеел в панелен апартамент в столичния квартал „Люлин”. Вилите в „Бояна” нито го блазнели, нито го вълнували. Знаел, че ковчегът няма джобове и го карал спокойно. Маринов бил бохем, човек на купона, на моторите, на бензина и високите скорости.
На млади години имал неуспешен брак, който приключил безславно и набързо. От връзката с бившата си съпруга има син, който с днешна дата е 45-годишен. Двамата обаче не били в добри отношения. Чували се веднъж месечно. Марин се нервирал, че синът му продължавал да разчита на неговата финансова подкрепа, макар че бил на години, на които спокойно можел да се издържа сам. Когато парите секвали, спирали и телефонните обаждания. Маринов твърдял, че на млади години имал голям грях към момчето си, защото го изоставил и известно време не се вълнувал как живее и от какво има нужда. Като компенсация за някогашното безхаберие му преписал апартамента си.
„Болестта е по-страшна от куршумите. Ракът не се лекува. Най-лошият момент е, когато ми казаха, че имам тумор в главата. Очаквах го. Бях в болница „Иван Рилски”. Влезе доцентката, видях й очите и разбрах, още преди да ми съобщи”, разказва Марин на приятелите си, които всеки ден го посещават в хосписа.
Припомняме, че Марин Маринов е първият частен детектив в България след демократичните промени. Регистрира фирмата си в края на 1990 г. и започва дейност Преди 1989 г. година е бил служител в системата на МВР. Основател е и шеф на Българска асоциация на частните детективи. Хвалеше се, че има разрешени повече от 1200 случая от най-различно естество – от банални изневери до поръчкови убийства.
Маринов се прочу с това, че оцеля по чудо при убийството на Кръстника на българската мафия Иво Карамански. В романтичните години на групировките, както ги нарича топ ченгето, той е опознал дори кътните зъби на родния ъндърграунд.
Марин Маринов се ползваше със славата на изключителен професионалист, човечен човек и перфектен приятел. За съжаление злокачествено образование го преброи, макар и в битка, в която той се държа достойно.