Българче: „Не харесвам Хелоуин, защото не е български празник. Обичам да се обличам в кожи и звънци“

Необичайно, но колоритно шествие блокира движението в благоевградския квартал „Струмско“ за близо три часа тази вечер. Вместо вещици, вампири и зомбита – типичните костюми за Хелоуин – улиците се изпълниха с кукери, облечени в тежки кожи и звънци, пише Петел.БГ.

За седма поредна година сурвакарската група от квартала излиза в края на октомври – точно два месеца преди традиционния празник „Сурва“.

Жителите споделят, че не отричат чуждите традиции, но искат да напомнят на децата си за смисъла и силата на българските обичаи.

„Не харесвам Хелоуин. Обичам да се обличам в кожи и звънци – това ме кара да се чувствам свързан с нашето минало“,
сподели едно от децата, участници в шествието.

„Да запазим и предадем на децата ни българските традиции – те са помагали на нашите предци да се уповават на нещо по-голямо от тях. Това е нашият смисъл“,
допълни един от организаторите на групата.

Докато в цялата страна деца и възрастни се подготвят за Хелоуин, в Елин Пелин пък шеговито тълкуват празника като „пакост или лакомство = диабет или затвор“.

Най-търсените костюми тази година при момчетата са на Дарт Вейдър, а при момичетата – Жената Котка.

Според участниците в събитието празникът „Сурва“ има немалко общо с Хелоуин – и двата включват маски, преобразяване и гонене на злото.
Разликата обаче е съществена – в българската традиция звънците и маските имат пречистваща сила, а кукерите вярват, че с танца си гонят зимата и злите духове.

„Това е нашият начин да кажем на децата – имаме си наш Хелоуин, и той се казва Сурва“,
обясниха участници в шествието.

Местните подчертават, че инициативата им не е протест срещу чуждите празници, а опит да върнат духа на българския фолклор и общностното преживяване.

Всяка година групата се подготвя месеци наред – шие костюми, изработва маски и обучава децата как да се включат в обичая.

Докато звънците огласяха улиците, десетки жители на квартала снимаха, аплодираха и се включваха в танците.

„Искаме да покажем, че традицията е жива. Че можем да празнуваме шумно, весело и по нашия начин – без да забравяме кои сме“,
каза един от по-възрастните сурвакари.