Поскъпва „Гражданска отговорност“: какво се променя и за кого
Ако шофьор причини катастрофа, той ще плаща по-скъпа застраховка „Гражданска отговорност“. Повишението ще важи дори ако виновният водач реши да прехвърли автомобила на член от семейството си – например на своето дете или родител. Това ще бъде регламентирано в нова наредба на Комисията за финансов надзор (КФН), обясни зам.-председателят на КФН Пламен Данаилов, цитиран от „Труд“.
Системата „бонус-малус“, която задължава причинителите на пътни инциденти да плащат по-висока цена за задължителната застраховка, вече е заложена в промените в Кодекса за застраховането. На застрахователните компании е даден шестмесечен срок да преработят тарифите си, като новите ценови правила трябва да влязат в сила от февруари 2026 г. Предстои КФН да приеме две наредби, които ще опишат точния механизъм на работа на системата.
Данаилов поясни, че ако човек причини катастрофа и продаде автомобила, новият собственик няма да плаща по-висока цена за „Гражданска отговорност“. Но при прехвърляне на автомобила на близък роднина – например син или баща – по-високата цена ще се запази, тъй като се счита, че автомобилът продължава да бъде свързан с виновния водач.
Държавни ценни книжа през борсата – нова възможност за гражданите
Комисията за финансов надзор работи съвместно с БНБ и Министерството на финансите, за да започне пласиране на държавни ценни книжа (ДЦК) през фондовата борса. „Промяната ще бъде полезна за капиталовия пазар, за държавата и за гражданите, които ще могат да инвестират парите си в държавни ценни книжа“, коментира председателят на КФН Васил Големански.
Той обясни, че доходността на ДЦК е 3,5%, а при покупка през фондовата борса върху получените лихви не се дължи данък. Така гражданите могат да финансират собствената си държава при по-високи лихви от тези по банковите депозити.
В момента значителна част от държавния дълг се пласира на чуждестранни инвеститори, които получават лихвите от финансиране на бюджета. Междувременно средствата на българските граждани стоят в банките при много ниски или нулеви лихвени проценти. „Тоест пари на данъкоплатците отиват към чужбина, вместо да бъдат получени от гражданите“, подчерта Големански.
Преди години хората са могли да купуват ДЦК директно от БНБ, без да плащат комисионни на банки или инвестиционни посредници. В момента Министерството на финансите не предлага такава възможност.
