Зимата идва на „удари“: Meteo Balkans предупреждава за сибирски студ

Тази есен и зима Балканите се оказват на първа линия на арктическия „коридор“, който свързва Източна Европа със сибирските полета.

Метеорологичните модели показват, че ядрото на студения въздух над Западен Сибир се разширява, а периферните му зони вече достигат Русия, Украйна и северните Балкани. И това е само началото.

Какво представлява „сибирският студ“?

Сибирските въздушни маси са изключително сухи, много студени, плътни и тежки, и могат да се задържат дълго над даден регион. Те се образуват над огромните снежни полета и безкрайната тайга, където липсва слънчева енергия и земята отделя студ нощ след нощ.

Когато този въздух тръгне на запад, той носи рязко изстудяване, мразови минимални температури, поледици, замръзнала мъгла и стабилни инверсии.

Защо този сезон студът идва по-лесно?

Според експертите три основни фактора улесняват проникването на студения въздух към Балканите:

1. Разкъсана полярна струя
Струйното течение над Европа е отслабено и нестабилно. Това позволява на арктическия и сибирския студ да се „плъзга“ на юг без сериозни атмосферни бариери.

2. Ранна снежна покривка в Сибир
Колкото повече сняг – толкова по-студен става въздухът над региона. Тази година снежната покривка се установи седмици по-рано, което подсили студения арктически „резервоар“.

3. Високо налягане над Русия
Сибирският антициклон се формира стабилно и бързо. Той „блокира“ топлия въздух и изпраща студения надолу към Европа.

Как студът достига до Балканите?

Пътят е ясен: Сибир → Русия → Украйна → Румъния → България и Балканите. Когато антициклонът се разшири, студът просто се излива към юг като пълноводна река от леден въздух.

Това води до рязък спад на температурите за 12–24 часа, студени нощи с –5°C до –10°C в ниските части, мраз по незащитените повърхности, условия за поледици и първи снежни превали. Балканите буквално се „засмукват“ под арктическия купол.

Какво се променя в ежедневието?

Температурите могат да паднат внезапно – от +8°C на –4°C за една нощ. Мъглите стават ледени, замръзват по дървета, автомобили и пътища, образувайки опасна поледица.

Сухият сибирски въздух „реже“ и носи усещане за по-дълбок студ. Ранният сняг се задържа по-лесно заради студената земя, увеличавайки шансовете за снежни покривки.

Какво да очакваме?

Очакват се периоди с по-ниски минимални температури, по-дълги студени нощи, възможни арктически нахлувания още в началото на зимата, риск от поледици в София, Пловдив и Североизточна България, както и първи реални снеговалежи в котловините след студен фронт. Температурните амплитуди през деня ще са по-големи.

Студът няма да е постоянен, но ще идва на „удари“ – типични за зимите с арктическо влияние.

Учените: Балканите навлизат в нов зимен режим

Според Copernicus и ECMWF студените езици от Сибир достигат Европа по-често. Периодите на студ са по-кратки, но по-интензивни, изстудяването идва на вълни, а ранните мразове ще стават по-чести до 2030 г. Това е част от по-голямото климатично пренареждане.

Сибирският студ вече е на хоризонта. Той няма да остане само мит от миналото – Балканите навлизат в зона на по-често, по-ранно и по-интензивно арктическо влияние.

Зимата няма да е постоянна и равна. Тя ще бъде импулсна, рязка и силна – точно както я носи студът от Сибир, съобщава Meteo Balkans.