Синът на Милен Цветков: Протестите показват, че промяната е възможна, ако хората са активни
Синът на журналиста Милен Цветков – Боян, споделя, че гражданската активност има реална сила, когато хората не се отказват да бъдат ангажирани. Момчето разказва за първото си участие в протест и за усещането, че е част от общност, която вярва в промяната.
Боян е сред близо 150 000 души на площада по време на протестите, на които го завежда майка му – не от любопитство, а защото вярва, че това е неговото място.
Наследството на един неудобен журналист
Бащата на Боян – Милен Цветков, остава символ на свободната журналистика в демократична България. Филмът, посветен на него, припомня остри и неудобни въпроси, задавани във времена на полусвобода – сред тях и емблематичния момент, когато като студент, в навечерието на промените, Милен Цветков пита Франсоа Митеран, в присъствието на Тодор Живков, какво мисли за старите диктатори, които не искат да се разделят с властта.
През целия си път Милен Цветков остава свободен човек и журналист, неудобен за властимащите – пример, който естествено влияе и на сина му.
Първият голям протест
В рубриката „Историите на Мария Йотова“ по NOVA Боян Цветков разказва за първите си протести и за усещането да си част от огромно множество, обединено от една кауза. Той споделя, че майка му го е завела, за да види със собствените си очи, че промяната не е абстрактно понятие, а резултат от действията на хората.
За Боян протестът не е просто присъствие, а преживяване – енергия, надежда и чувство за общност. Атмосферата, по думите му, е позитивна и вдъхновяваща, доказваща, че обединението може да окаже реален натиск върху властта.
Обикновено момче с гражданска позиция
Боян се определя като обикновен седмокласник от София – с училище, приятели и разходки с кучето си Грейс. Въпреки типичните за възрастта интереси, той ясно осъзнава значението на протестите като форма на гражданска позиция.
Като по-малък е следял активно новините, повлиян от баща си. Днес, макар тинейджърските теми да заемат повече място, обществените проблеми остават важни за него.
„Когато се бориш, имаш шанс да успееш“
Боян говори открито за неравенството, корупцията и усещането за несправедливост в страната. Според него разликата с други държави е, че у нас корупцията често е видима и доказуема, но остава без последствия.
Въпреки това той вярва в силата на обединението:
„Когато протестираш и се бориш за нещо, имаш шанс да успееш.“
Историята на Боян Цветков е разказ за приемственост между поколенията – от смелите въпроси на Милен Цветков през 1989 година до гласа на едно 13-годишно момче, което вярва, че активното гражданско участие има смисъл и може да води до промяна.