Поверия и традиции за Стефановден – какво се прави на 27 декември

Днес, 27 декември, Българска православна църква почита паметта на Свети Стефан – първия християнски мъченик и архидякон. Празникът, известен като Стефановден, се отбелязва в третия ден на Коледа и символично затваря цикъла на коледните празници.

Освен с църковното си значение, денят е дълбоко свързан и с народните вярвания, които през вековете са оформили богата система от обичаи, гадания и забрани.

Кой е Свети Стефан
Свети Стефан е наричан първомъченик, защото е сред първите християни, загинали заради вярата си. Според житието му той бил убит с камъни заради непоколебимото си изповядване на християнството.

В народната памет обаче образът му се преплита с представи за защита на дома, плодородие и край на старото, което прави Стефановден особено значим в годишния календар.

Традиционна трапеза и край на постите
На Стефановден трапезата задължително е богата и включва месни ястия, с което се отбелязва краят на дългите коледни пости. По традиция се приготвят свинско с кисело зеле или баница с месо, а в някои райони – пълнена кокошка, символ на плодородие и „тежка“ година.

Обредните хлябове също са неизменна част от празника. Те се замесват рано сутринта, а семейството се събира около трапезата, за да благодари за изминалата година и да си пожелае здраве и благоденствие. Според поверието масата не се вдига през целия ден, за да бъде годината сита.

Гадания за любов и обичаят „Ладуване“
Стефановден е наситен и с гадателни ритуали, свързани най-вече с младите неомъжени жени. Един от тях е обичаят „Ладуване“, при който момите се събират и гадаят за бъдещия си жених.

Те потапят китки, вързани с пръстен или личен предмет, в ново менче с „мълчана“ вода. Съществува и поверие, че ако мома сложи ечемик под възглавницата си в нощта срещу празника, мъжът, когото сънува, ще стане нейният съпруг.

Почит към кумовете и „Мръсните дни“
Стефановден е и ден за уважение към по-възрастните, най-вече към кумовете и кръстниците. По стар обичай младоженците ги посещават с дарове и храна, за да засвидетелстват почитта си.

Периодът от Коледа до Йордановден е известен в българския фолклор като „Мръсни дни“ или „Поганци“. Според вярванията тогава границата между световете е тънка, затова се спазват редица забрани – жените не перат, не мият косите си и не метат, за да не привлекат зли сили. В миналото през този период не са се извършвали венчавки и кръщенета.

Кой празнува имен ден днес
На Стефановден имен ден имат:
Стефан, Стефана, Стефка, Стоян, Стоянка, Станка, Стойчо, Стамен, Запрян, Цанко и всички техни производни.