Българска народна банка: Драскането по еврото води до конфискация без обезщетение

В първите дни след приемането на България в Еврозоната социалните мрежи бяха залети от снимки на надраскани евробанкноти, представяни като форма на протест. Финансови експерти и банкови служители обаче предупреждават, че подобни действия могат да доведат до реална финансова загуба за самите автори, тъй като умишлено повредените пари не подлежат на замяна.

Става дума за банкноти от 5, 10 и 20 евро, изрисувани с нецензурни послания и лозунги като „К*Р за еврото“, „Не на еврото“ и „За теб, България, откъсвам цвете“, които се разпространяват вирално онлайн като символ на недоволство.

„Скъпият автограф“ върху банкнотите
Докато част от потребителите възприемат надписите като форма на „народно творчество“, правилата на Европейска централна банка и Българската народна банка са категорични. Съгласно действащата регулаторна рамка, евробанкноти, които са умишлено повредени, не се заменят.

„Когато има достатъчно доказателства, че евробанкнотите са били умишлено повредени, тяхната замяна се отказва и те се задържат, за да се предотврати връщането им в обращение,“ гласят правилата на ЕЦБ за третиране на негодни банкноти.

Писането на думи, цифри или лозунги върху банкнотите се класифицира именно като „умишлено повреждане“. За разлика от скъсани или случайно повредени пари, които могат да бъдат заменени при наличие на над 50% от площта им, надрасканите банкноти с политически или цинични послания подлежат на конфискация без обезщетение.

Реален риск за търговци и потребители
Проблемът не остава само на теоретично ниво. Търговците вече са инструктирани да бъдат особено внимателни при приемането на банкноти с надписи. Ако касиер приеме банкнота с лозунг като „Не на еврото“, съществува риск банката да откаже да я признае при отчитането на оборота.

„Националните централни банки отказват да заменят и задържат евробанкноти, ако знаят или имат достатъчно основания да смятат, че те са били умишлено повредени,“ се посочва в Решение на ЕЦБ от 2013 година.

Единственото изключение е, ако притежателят докаже, че е действал „добросъвестно“ – нещо, което на практика е трудно да се аргументира, когато върху банкнотата има изписани нецензурни послания.

Икономическата логика зад „протеста“
Анализът на ситуацията показва, че подобна форма на протест е икономически нелогична. Евробанкнотата е ценна книга на приносител, а умишленото ѝ повреждане не нанася щета на издателя или на държавата, а директно унищожава собствената покупателна способност на притежателя ѝ.

Практиката показва, че подобни акции обикновено са краткотрайни, тъй като участниците бързо осъзнават, че реално унищожават собствените си пари. Към момента БНБ и търговските банки прилагат стриктно Наредба № 18 и Наредба № 48, които регламентират контрола върху качеството и годността на банкнотите в обращение.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *