Ще умрем в ада –

Непокорните жители на Газа, които отказаха да се евакуират, след като Израел им даде 24 часа преди да започнат тотално нападение, твърдяха, че биха предпочели да умрат в ада, отколкото да напуснат домовете си.

Докато някои се вслушаха в призива да напуснат, до петък следобед нямаше много признаци за масово изселване, въпреки предупреждението на ООН, че районът „бързо се превръща в адска дупка“.

„Смъртта е по-добра от напускането“, каза 20-годишният Мохамад, стоящ на улицата пред сграда, превърната в развалини при израелски въздушен удар преди два дни близо до центъра на Газа.

„Роден съм тук и ще умра тук, напускането е стигма.“

С прекъснати електрозахранвания и недостиг на храна и вода в палестинския анклав след седмица на ответни въздушни удари и пълна израелска блокада, ООН каза, че цивилните в Газа са в невъзможна ситуация.

„Примката около цивилното население в Газа се затяга. Как 1,1 милиона души трябва да се придвижат през гъсто населена военна зона за по-малко от 24 часа?, чуди се шефът на ООН за хуманитарна помощ Мартин Грифитс в социалните мрежи.

Хамас , който контролира гъсто населената палестинска територия и изби израелски цивилни при атаките в събота, обеща да се бие до последната капка кръв и каза на жителите да останат на мястото си, след като Израел каза, че трябва да напуснат, за да избягат от атаката, защото Хамас „ви използва като живи щитове‘.

Въпреки че мнозина останаха, хиляди палестинци все пак се опитаха да избягат на юг.

Някои бяха в коли, много други бяха пеша, докато се опитваха да направят пътуването до южната част на гъсто населената територия, която е дом на 2,4 милиона души на своите 362 140 квадратни мили.

Но всички онези, които се опитват да избегнат унищожаването на бомбите на Израел, остават с един решаващ въпрос: „Къде да отида?“

„Колко ще продължат ударите и смъртта? Не са ни останали домове, всеки район на Газа е застрашен“, каза 29-годишната Ум Хосам, лицето й е обляно в сълзи.

„Призоваваме арабските страни да ни защитят. Къде са арабите? Достатъчно! Достатъчно!’ извика тя.