Помните ли култовият политик Яне Янев? Няма да повярвате с какво се занимава днес!

Има живот и след политиката. Това доказва примерът на бившия народен представител от РЗС Яне Янев, който вече е скотовъд.

Той има две ферми за месодайни животни – едната в родния му град Сандански, а другата е в Белоградчик.

– Намираме се пред бившия парламент, което беше работното Ви място. Не сте влизали в него от 10 години, липсва ли Ви?

– Не, ни най-малко. В един момент корените на моя род и силата на родовата памет ме отзоваха по естествен начин от политиката.

– Тогава навремето какво Ви мотивира да влезете в политиката?

– Пак беше родова традиция. Моят прадядо е бил околийски управител на Пиринска Македония, а дядо ми – кмет. И през цялото време и единият, и другият не са прекъсвали да бъдат едри скотовъди. Затова и дядо ми поиска аз да следвам агрономство. След това той ме посъветва да опитам какво значи българска политика.

Гордея се, че бях безкомпромисен, на моменти с твърда ръка защитавах каузи и се борих искрено срещу корупцията, но тя е нещо, което поглъща всичко.

– Нашата разходка продължава в триъгълника на властта пред Министерския съвет, където четири години сте били съветник на премиера Бойко Борисов. При положение че започнахте Вашата политическа кариера като противник на управлението и като опонент, защо после се случи така, че сте негов съветник? Как бихте коментирали този момент?

– По един единствен начин – просто исках да покажа като експертиза какво мога да дам за изпълнителната власт и затова приех.

Противоречията в политиката са нещо конюнктурно, по-важна е мисията за България. Самата система е тотално зациклила и в нея могат да се случват всякакви политически трансформации. За да може нещата да се преобразят из основи, е необходим солиден рестарт. Разтърсващ рестарт.

– Вие сте имали ферма и преди да влезете в политиката, използвахте ли служебното си положение, за да подпомогнете този бизнес?

– Не, напротив. Фермата беше доста позанемарена. Нямах време. Дори, когато съм имал бодигардове да ме пазят, се стигаше до комични ситуации – аз се качвам на коня, те тръгват по мен пеша, не могат да ме догонят. Или се качвам на трактора, а те стоят настрана и не знаят какво да правят.

– А в политиката има ли доверие между политиците? Това място, където има доверие ли е?

– Ако говорим за съвременната политика, в нея няма нищо политическо. Това е стара рана, болка и не искам да се връщам назад. Тя е затворена страница в моя живот. Болка, която единствено ме научи да съм още по-упорит и целенасочен.

– Бихте ли се върнали в политиката?

– Не. Категорично не, защото това, което правя, ми е мило, родно, бащино и изпитвам огромно удовлетворение, че се върнах, за да продължа това, което седем поколения преди мен са градили.

– Всички знаят, че сте от Сандански, а ние се срещаме в Белоградчик.

– Да, това е село Боровица. Това е нашата месодайна ферма, която преди повече от 15 години с моя покоен дядо Яне Янев избрахме това прекрасно място.

– Колко животни гледате тук и какви?

– Около 500 животни имаме само от специализираната месодайна порода Абердийн Ангус.

– Всъщност как протича един Ваш ден тук? В колко ставате, какво правите първо?

– Ставам 6-6:30 ч. Първо, още докато не се е съмнало, поглеждам кравите майки дали някоя не е родила, има ли нужда от помощ. И след като се уверя, че всичко е наред, започваме с рутинните практики. Те са свързани на първо място с храненето. И след това започваме да разнасяме грубия фураж. Аз карам почти всички трактори в стопанския двор и върша почти всички оперативни дейности.

– Къде прекарвате повече време – тук или в Сандански?

– Почти по равно. Станал съм като Пантелей Пътник по Е79.

– Не Ви ли е мъчно, когато изпращате животно към кланицата?

– Много ми е мъчно, защото съм много привързан към тях и познавам всяко едно животно, откакто се роди, докато стигне до този момент. За да спазваме всичко, свързано със селекционния контрол.

Вие видяхте – започва още от самото раждане на теленцето – маркиране коя е майката, кой е бащата, попълва се в дневниците и така има абсолютна систематичност и проследимост на всяко животно. В тази ферма гледаме само и единствено млади животни за доугояване, купени от наши партньорски ферми.

– Какво Ви дава работата тук, какво най-много обичате от нея?

– Всичко обичам, свързано с животните. Така съм от дете, мило ми е, влече ме, защото ми е предадено с любов. И като тръгна от билата на Пирин планина, забравям за всичко – забравям за бюрокрация, за гадости, за спънки, за пречки, за банки, за кредити и по този начин се разтоварвам невероятно.

– Какво губи един човек, който живее само в големия град и не е посещавал такова място?

– Човек колкото повече се отдалечава от първоприродата, толкова повече загубва човешката си същност.

– А с кого по-лесно се общува? С политиците или с говедата?

– О, не обиждайте говедата. Те са изключително добри, разбрани и почтени. Реагират на знаци и може с малко жестикулации да се разбереш с тях.

– Вашата политическа кариера продължава до 2017 г. и после какво Ви откъсна от политиката? Какво се случи, че наистина я оставихте зад себе си?

– Усетих, че трябва час по-скоро да се върна към корените си в силата на това, което са изграждали близо два века моите прародители и реших, че, ако аз не отида там, всичко ще замине и няма да остане никаква следа, няма да продължи родовата традиция.

Това ми действаше смразяващо и затова реших, че е много по-ценно това да произвеждаш храни, качествени фермерски продукти, отколкото да правиш и най-пламенните речи в парламента.

– А чисто практически какво се случи? Не успяхте да влезете в парламента и затова си дадохте сметка?

– Не, ние бяхме прескочили, даже получавахме държавна субсидия. Не е това нещо.

Не съм се натискал да остана, имал съм след това какви ли не други предложения и не съм приел никое от тях. Просто реших, че не мога с политически средства да направя това, което имам предание от моите предци. И аз до края на живота си ще помагам, ще направя всичко възможно за възраждането на българското животновъдство и на българското село.