15 март: Едно от най-известните убийства в историята

Н а 15 март 44 г. пр.н.е. е убий римският император Гай Юлий Цезар. Тогава група сенатори извиква Цезар на форума с цел четенето на петиция, написана от сенаторите, които го умоляват да върне властта обратно в Сената. Но всъщност петицията е фалшификат. Марк Антоний научава съмнителна новина за заговора предишната нощ от изплашен освободител на име Сервилий Каска и, страхувайки се от най-лошото, отива, за да отклони Цезар по стъпалата на форума. Но група сенатори пресрещат Цезар, когато минава през театъра на Помпей и го насочват към помещение, граничещо с източния портик.

Когато Цезар започва да чете фалшивата петиция, Тилий Цимбер, който му връчва петицията, смъква туниката на Цезар. Според Светоний Цезар извиква на Цимбер:

„Това вече е насилие!“

(„Ista quidem vis est!“). По същото време гореспоменатият Каска вади кама и пробожда косо в шията диктатора. Цезар се обръща бързо и хваща Каска за ръката. Според Плутарх, той казва на латински „Каска, ти, подлецо, какво правиш?“. Каска се изплашва и изкрещява „Помощ, брат!“. В този момент цялата група, включително Брут, замахва към диктатора. Цезар се опитва да избяга, но заслепен от кръв, се спъва и пада; мъжете продължават да го пробождат, докато той лежи беззащитен на стълбите на портика. Според Евтропий около 60 или повече мъже взимат участие в убийството.

It is easier to find men who will volunteer to die than to find those who are willing to endure pain with patience.

– Gaius Julius Caesar (Bellum Gallicum) pic.twitter.com/4Pet1yPvvu

— IMPERATOR (@IMPERATORAUS) February 27, 2025

Той е прободен 23 пъти.

Според Светоний, по-късно лекар установява, че само една рана, втората в гърдите, е била смъртоносна.

Последните думи на диктатора не са известни със сигурност и са предмет на спор между учени и историци. Светоний съобщава, че други са казали, че последните думи на Цезар са гръцката фраза: „καὶ σύ, τέκνον („И ти ли, дете?“ на български). Но самият Светоний казва, че Цезар не е казал нищо и е дръпнал тогата си над главата, когато вижда Брут сред конспираторите.

Най-известната версия на тази реплика е латинската фраза „Et tu, Brute?“ („И ти ли, Бруте?“),

което произлиза от пиесата на Уилям Шекспир „Юлий Цезар“, където всъщност формира първата част на макаронически ред: „Et tu, Brute? След това пада, Цезар“. Няма база на исторически факт и употребата на латински от Шекспир тук не е от някакво предположение, че Цезар е използвал езика, а защото фразата е вече популярна по времето, когато е писана пиесата.

Цар Николай II абдикира

В края на „Февруарската революция“ руският цар Николай II избира да абдикира на 15 март 1917 г. Той първо абдикира в полза на сина си Алексей, но няколко часа по-късно променя решението си след съвет от лекари, че Алексей няма да живее достатъчно дълго, докато е разделен от родителите си, които ще бъдат принудени да бъдат в изгнание. Така Николай абдикира от името на сина си и състави нов манифест, назоваващ брат си, великия херцог Михаил, за следващия император на цяла Русия. Той прави изявление, но то е потиснато от временното правителство.

The last known photograph of Tsar Nicholas II, seen with his wife Alexandra, c. August 1917. pic.twitter.com/a20buWo0pT — A Beautiful Culture (@ABeautifulCult1) May 17, 2022

Михаил отказва да приеме трона, докато на хората не бъде позволено да гласуват чрез Учредително събрание за продължаване на монархията или републиката. Абдикацията на Николай II и отлагането на Михаил да приеме трона слагат

край на трите века управление на династията Романови.

Падането на царската автокрация носи радост на либералите и социалистите във Великобритания и Франция. Съединените щати са първото чуждестранно правителство, което признава временното правителство. В Русия обявяването на абдикацията на царя е посрещнато с много емоции, включително наслада, облекчение, страх, гняв и объркване.

„Кръстникът“

На тази дата през 1972 г. е световната премиера на филмовата класика „Кръстникът“ на режисьора Франсис Форд Копола, екранизация по едноименния бестселър на Марио Пузо, който е съавтор на сценария заедно с Копола. В главните роли са Марлон Брандо и Ал Пачино.

— Cinelight (@cinelightnew) April 7, 2023

Много критици определят „Кръстникът“ като

един от най-великите филми на световното кино

и като един от най-влиятелните, особено в жанра на гангстерските филми. След своето излизане филмът има най-големите приходи в историята на киното, позиция, която запазва до 1976 г., когато е изместен от „Челюсти“.

„Кръстникът“ получава три награди „Оскар“ – за най-добър филм, за най-добър актьор (Марлон Брандо) и за най-добър адаптиран сценарий (Марио Пузо и Франсис Форд Копола). Номиниран е и в седем други категории, сред които за най-добър актьор в поддържаща роля (Ал Пачино, Джеймс Каан и Робърт Дювал) и за най-добър режисьор (Франсис Форд Копола). 

Още събития на 15 март:

• 1990 г – Михаил Горбачов е избран за първия (и единствен) президент на СССР.
• 1999 г – започва да функционира Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) в България
• 1963 г – родена е българската звезда в художествената гимнастика Илиана Раева
• 1975 г – родена е американската актриса Ева Лонгория („Отчаяни съпруги“)
• 1975 г – умира милиардерът Аристотел Онасис
• 1979 г – умира българският писател Емилиян Станев („Крадецът на праскови“, „Иван Кондарев“, „Търновската царица“)