Новата учебна година идва с промени

Учебната година започва с промени, които засягат ученици, родители и учители. Националното външно оценяване по математика след 7. клас вече включва задачи с термини от природните науки, а от догодина се обсъжда и намаляване на часовете по чужди езици. Въпросът е – ще помогнат ли тези реформи или ще създадат още напрежение?

Новите задачи в изпита по математика
Хиляди седмокласници тази година ще бъдат първите, които ще решават задачи, обединяващи математика и природни науки.

„Тази промяна е доста голяма за всички седмокласници и това е голям стрес за нас. Много бързо се случиха нещата“, споделя Анна Василева, ученичка от 140 СУ „Иван Богоров“ в София.

Нейният съученик Юлиан Велчев добавя: „Разликата е, че трябва да учим по повече предмети и не само по математика и по български.“

Родителите и учителите – между тревогата и нуждата от реформа

Родителите също изразяват притеснения. „Безкрайно неприятна, напрягаща и оставяща ме на колене като родител“, казва Светлана Димитрова.

Учителите по математика са разделени. Иванка Тодорова от 140 СУ смята, че промяната е „излишно стресираща в този си вид“, въпреки че признава: „Имаше нужда огромна образованието да се свърже с живота.“

От друга страна, Йорданка Димитрова от СУ „Васил Левски“ в с. Коларово подкрепя новия подход: „Трябва да има някакви промени, за да може мисленето на децата да се промени. Да разберат, че могат да извлекат много полза от математиката и природните науки.“

Министерството: „Готвим тежкоатлети, а животът изисква спринтьори“

Министърът на образованието Красимир Вълчев защитава новите задачи:

„Нашата система ги готви за гюлетласкачи, а животът изисква да са спринтьори. Пиза е изпит по спринт и това е нашият голям проблем.“

Той подчертава, че въвеждането на интегрални задачи е „малка крачка към промяна на културата – от заучаване към формиране на умения“.

Недоволство и финансово напрежение
Фактът, че промяната е обявена в края на лятото, предизвиква недоволство. „В 6 без 10 да се въведе подобна промяна, мисля, че не е в полза на децата“, коментира родителката Светлана Димитрова.

За някои семейства нововъведението носи и финансово бреме. „За един месец подготовката по даден предмет е около 200 лева“, споделя Димитрова.

В отговор министър Вълчев уверява: „Няма нужда от допълнителни частни уроци по природни науки. Задачите са лесни.“

По-малко часове по чужди езици?
Успоредно с промяната в НВО се обсъжда и намаляване на часовете по чужди езици.

„На мен ми се вижда в мой минус, защото ми е интересно да изучавам чужди езици. Езикът е едно огромно богатство“, казва осмокласникът Любомир Христов от 125 СУ „Боян Пенев“.

Съученичката му Арам Ходадади добавя: „Аз съм влязла в езиково училище с цел да уча език. Езикът ми дава много повече помощ в бъдещето.“

Учителката по английски Магдалена Гъркова обаче смята, че дори с по-малко часове – 16 седмично – обучението остава достатъчно.

Защо са нужни промените?
Причината за реформите е в тревожните резултати от международното изследване ПИЗА и външните оценявания. Българските ученици изостават сериозно в уменията да прилагат знанията си в реални ситуации.

„На практика 50% от резултатите на десети клас са двойки. Най-големите ни проблеми са с математика, физика и химия“, признава министър Вълчев.

Скептицизъм или шанс за развитие?
Директорът на 125 СУ Венелина Николова подкрепя идеята за корекция в учебните планове:

„Тази реформа е изключително закъсняла. За сметка на намалените часове по езици, учениците ще изучават отново история, география, физика, химия и биология – предмети, които в 8. клас често се забравят. Това ще повиши резултатите.“

И макар всяка промяна в образованието да предизвиква скептицизъм, без конкретни стъпки напредъкът остава невъзможен.