Две столични училища поискаха металдетектори

Две училища в София, в които учат предимно деца от ромски произход, са поискали да им бъдат поставени металдетектори на входа. Причината – зачестилите случаи на агресия с ножове сред учениците. Това съобщи новият началник на Регионалното управление на образованието в София (РУО) Елеонора Лилова, цитирана от БНТ.

„Това е практика и в Европа – например в Лондон много училища имат такива. Знаете, че културата на много други нации също разрешава да се носят оръжия, така че да, някъде може да бъде полезно и това като мярка. Има двама директори, които биха желали да се възползват от тази възможност,“ заяви Лилова, цитирана от БНТ.

По думите ѝ, металдетекторите ще бъдат закупени със средства на самите училища. Сред аргументите „против“ са, че рамките могат да забавят влизането в сградите, но Лилова смята, че това не представлява проблем.

Министерството: превенцията е по-важна от техниката
Заместник-министърът на образованието Емилия Лазарова обаче подчерта, че металдетекторите не са решение на проблема с агресията в училище.

„Не смятаме, че това е начин, вариант, който ще реши проблема. По-скоро бихме се насочили към работата с децата, към превенциите, към разговорите с тях. А там, където е необходимо, разбира се, ще има и металдетектори,“
заяви Лазарова, цитирана от БНТ.

Образователни експерти също смятат, че металдетектори не бива да има навсякъде, а само в училищата, където това е крайно необходимо.

Млади учители поемат по пътя на промяната
Днес 136 млади учители бяха официално посрещнати в столичните училища. Техният брой се е увеличил с 31 души спрямо миналата година, като сред тях има преподаватели по всички предмети, включително 11 учители от детски градини.

„Има родители, които от ранна възраст дават на децата си устройства, YouTube да гледат и така нататък. Според мен оттам идва проблемът,“ коментира младият учител Стефан Иванов, цитиран от БНТ.

Нов интегрален изпит по математика след седми клас
Образователните експерти коментират и новия интегрален изпит по математика след седми клас. Според тях практическата част е полезна, а време за подготовка има.

Елеонора Лилова обясни, че няма нищо коренно ново в изпита – просто към познатите математически задачи се добавят понятия от природните науки.

„За интегрален изпит говорим още след 2017–2018 г., а през 2023 г. дори е обявено на сайта на министерството, че след две години ще има такъв изпит,“ подчерта зам.-министър Лазарова, цитирана от БНТ.

Тя допълни, че учителите вече са получили указания да включват подобни задачи в часовете, а на сайта на МОН са публикувани примерни модели.

Младата учителка Божидара Желязкова смята, че новият изпит може да затрудни учениците, но и да ги мотивира:

„От една страна ще е по-трудно, но от друга – ще стимулира подготовката по всички предмети, а не само по български и математика.“