Уникален български град пази над 200 къщи от най-славния период в историята

Жеравна е едно от онези редки места в България, където времето сякаш е спряло, за да съхрани духа на Възраждането, аромата на буковите гори и звука на реките от Котленския балкан. Разположено в сърцето на планината, селото не е просто архитектурен и културен резерват, а жива част от българската национална памет. С калдъръмените си улици, над 200 дървени къщи от XVII и XVIII век и тишината на планината, Жеравна остава автентично свидетелство за епохата, в която България търси своя път към свободата и духовното възраждане.

Природен облик

Селото се намира на около 650 метра надморска височина, по южните склонове на Котленския дял на Стара планина, в подножието на връх Разбойна. Районът е част от природния резерват Орлицата и се отличава с разнообразен релеф, дълбоки долини, карстови извори и гъсти букови и дъбови гори. В близост протича Жеравненската река, която придава на селото живописен характер, а чистият планински въздух и липсата на индустриални замърсители правят района един от най-екологично чистите в страната.

Пейзажът е изпъстрен с меки хълмове и скалисти върхове, тесни долини, потоци и малки реки с водопади. Карстовите форми на Котленския балкан придават уникален облик на природата, а близките Злостенски водопади са често посещавана туристическа атракция. През всички сезони природата около Жеравна се променя драматично – зеленина и водопади през пролетта, прохладни сенки през лятото, ярка палитра от червено и златно през есента, което усилва усещането за жив музей под открито небе.

Дърво, камък и дух

Жеравна е обявена за архитектурно-исторически резерват с национално значение през 1964 година. В селото са запазени над 200 къщи от Възраждането, някои на повече от три века. Типичната жеравненска къща е с каменна основа и горен етаж от дъбови или борови греди, обширни чардаци и дърворезбовани тавани. Покривите са с каменни плочи, а дворните порти са масивни, с орнаменти, свидетелстващи за майсторството на местните занаятчии.

Улиците са тесни и калдъръмени, често с малки мостове над потоците, а архитектурата следва терена на планината, създавайки усещане за хармония между човешкото дело и природата. В Жеравна почти няма ново строителство, а реставрациите се извършват под строг контрол на Националния институт за недвижимо културно наследство.

Сред най-известните паметници са къщата-музей на Йордан Йовков, родната къща на възрожденеца Стоян Чомаков и множество домове, превърнати в музеи на бита. Всяка къща разказва история за търговци, занаятчии и учители – гръбнакът на българското просвещение.

Живото наследство от Възраждането

Жеравна не е музей, тя е живо място, където традицията продължава. Ежегодно се провеждат културни събития, сред които най-известен е Фестивалът на народната носия. В поляните над селото хиляди участници от България и чужбина се обличат в автентични носии, а сцена под открито небе оживява с музика, танци и звуците на гайди и тъпани.

Местните жители пазят уменията на предците си – дърворезба, тъкачество, килимарство и иконопис. Къщите предлагат ателиета, където посетителите могат да видят как се изработват характерните котленски килими и резбовани орнаменти. В местните механи се сервират традиционни ястия с продукти от региона, като кисело мляко, мед, билкови чайове и местно вино.

Местното училище е било средището на просветното движение още през XIX век, като е обучавало деца от различни части на Стара планина, предавайки дух на образование и родолюбие от поколение на поколение.

Икономически и духовен център

Жеравна възниква през XIII век на мястото на старо тракийско селище. През османския период се превръща в занаятчийски и търговски център с оживен стопански живот, особено в кожарството, абаджийството и дърводелството. В края на XVIII и началото на XIX век тук живеят и работят едни от най-богатите търговски фамилии в региона.

Много видни българи имат корени в Жеравна, сред които възрожденецът Сава Филаретов и редица духовници и учители. Къщата-музей на Йовков разказва за живота на писателя, документи и снимки разкриват неговото детство и вдъхновения.

По време на Възраждането селото е било и духовен център – тук се провеждали тайни събрания на местни дейци, подпомагащи революционни комитети, а средствата от Жеравна се използвали за училища и църкви в други райони.

Уважение към традициите

Днес Жеравна продължава да живее със същия ритъм, който я е съхранил векове наред. Макар броят на постоянните жители да е намалял, селото се радва на постоянен поток от туристи. Туризмът се развива внимателно, без да нарушава автентичността. Къщите за гости са реставрирани с уважение към традицията, а местните власти и Министерството на културата следят всяка промяна в облика на резервата.

Жеравна е включена в туристическите маршрути като един от 100-те национални туристически обекта. В комбинация с близките забележителности като Котел, Медвен, природния резерват Орлицата и водопадите по Медвенската река, селото се превръща в център на културно-екологичния туризъм в региона.

Мястото продължава да вдъхновява художници, писатели и фотографи. То е било и снимачна площадка за български филми, пресъздаващи епохата на Възраждането. Всеки, който стъпи на калдъръмите му, усеща, че миналото диша, живее и продължава да говори.

Жеравна е не просто туристическа дестинация, а свидетелство за устойчивостта на българския дух – сред горите на Стара планина тя пази хармонията между човек и природа, между минало и настояще. Това е място, което не просто се разглежда, а се преживява с очите и сърцето.