Поверията за Бъдни вечер носят здраве и благополучие в дома

Тази вечер, 24 декември, християнският свят посреща един от най-светлите празници – Бъдни вечер. Денят е наситен с традиции, ритуали и поверия, които според народните вярвания определят здравето, късмета и благополучието на дома през идната година.

Подготовката на празничната трапеза не е просто кулинарен обичай, а символичен акт, предаван от поколение на поколение, в който всяко ястие има свое значение и „наричане“ за бъдещето.

Броят на ястията – символ на новото начало
Според традицията броят на ястията на трапезата трябва да бъде нечетен. Най-често те са девет – колкото месеците на бременността, символизиращи очакването на новия живот.

В различни краища на България се спазват и други варианти – седем гозби, колкото дните в седмицата, или дванадесет – колкото месеците в годината, като всяко число носи послание за пълнота и цикличност.

Символика на храните на трапезата
Всяка храна, поставена на масата за Бъдни вечер, има свое значение:

• Пчелен мед – за сладък и спокоен живот
• Лук – символ на имотното състояние; избира се голяма глава с много люспи, която предвещава богатство
• Чесън – пазител от зли сили; скилидка се носи против уроки през цялата година
• Жито – за надежда, ситост и плодородие
• Орехи – символ на здравето; ако ядката е пълна и здрава, годината ще бъде без болести
• Плодове – знак за богатство, като ябълките са сред най-често присъстващите
• Червено вино – олицетворение на дълголетие и безсмъртие
• Обредната пита – сърцето на празника

Централно място на трапезата заема обредната пита. Тя задължително е домашно приготвена и украсена с фигури от тесто – кръстове, гроздове, животни, които символизират плодородието и благоденствието.

В питата се замесва пара, а този, на когото се падне, се смята за късметлията в дома през следващата година.

Ястия за берекет и изобилие
Менюто за Бъдни вечер включва предимно храни, които набъбват при варене – фасул, леща, ориз, сухи чушки и ошав. Те символизират зачатието, растежа и раждането на новия живот.

Сред традиционните ястия са още постните лозови или зелеви сърми, както и пълнените чушки с боб.

До трапезата често се поставят и предмети от бита и труда – ремък от рало, ръкавица с жито или кесия с пари, за да бъде работата спорна и годината – богата.