Въпреки диагнозата: Пената отказал да се лекува

България се сбогува с една от най-големите си спортни личности – Димитър Пенев. Човекът, който изведе националния отбор до историческото четвърто място на Световното първенство през 1994 г., си отиде на 3 януари на 80-годишна възраст. В последните си месеци той се е борил с тежко заболяване, но по собствено решение е отказал да продължи лечението.

Пената бе видимо отслабнал, но малцина знаеха истината. Оказва се, че е бил диагностициран с онкологично заболяване още преди две години. В началото се подложил на лечение, но по-късно го прекратил – с мотива, че не иска да натоварва близките си.

По Коледа състоянието му рязко се влошило. Пред близки той казал:
„Колкото ми е писал оня отгоре, толкова ще живея“.

Последните срещи
Месец преди смъртта си Пенев обиколил любимите си заведения, видял се с най-близките си приятели и имал време да се сбогува. Появил се и във „Вечерното шоу“ на Тончо Токмакчиев, а малко по-късно планирал да отиде и на вечерята на ветераните на ЦСКА. Тогава обаче здравето му вече не позволило.

Негови приятели – лекари от София, го убеждавали да замине за лечение в Турция, но той останал непреклонен.

В последното си интервю за „Уикенд“ в края на 2025 г. споделил, че ходи на прегледи „само по настояване на дъщерите и внучките“. „Баща ми цял живот не е вземал лекарство“, казва той.

Как го помнят
Журналистът и бивше пресаташе на ЦСКА Иван Такев припомни, че Пенев е бил велик не само като треньор:
„Искам да излезем от клишето. Димитър Пенев, преди да бъде голям треньор, беше велик футболист. Имал съм честта да го гледам на стадиона. Капитан на ЦСКА, в националния отбор, играел е с всички светила в световния футбол.
По нищо не им е отстъпвал“.

Той добавя:
„Времето формираше такива личности и спортисти. Кой млад футболист сега ще тича всяка сутрин от вкъщи до стадиона? Това Пената го е правил от Мировяне. Пената е уникален човек. Най-важна е неговата лоялност към общността и отбора, който го създаде. Като треньор създаде плеяда футболисти – Ицо, Любо, Бербатов, Мартин Петров, Стилиян Петров. Имаше педагогическа дарба да интегрира младите хора“.

По повод твърдения, че бил забравен, Такев каза:
„Чух Венци Стефанов да казва, че Пената е бил забравен. Не, Пената не беше забравен. Приживе получи признанието на държавата и на феновете. Патриарх на ЦСКА и на футбола, има предложение стадионът да носи неговото име“.

Гласът на лекарите
Д-р Михаил Илиев, дългогодишен лекар на националния отбор, разказа:
„Бях в националния отбор повече от 10-12 години. Приех всичките играчи на Пенев от 1996 г. и с развалините от този отбор се класирахме за Световно първенство. Те бяха класни и научени футболисти. После с Пламен Марков приехме откритията му – Бербатов, Мартин Петров, Стилиян Петров плюс Мариян Христов“.

Той си спомня и неговите лафове:
„Казват, че до шести номер са дърводелци, нагоре са футболистите. Димитър Душков казваше: „До номер 6 са футболистите, нагоре са парите“. Имаше невероятен дух към непознатите играчи“.
„На жълтите павета футболист не се става“.

„Апостола на добротата“
Журналистът Иво Тонков, съавтор на автобиографията на Пенев, каза:
„Той е неизчерпаем извор на мъдрости и примери. Неговата непринуденост, лекотата, с която прави нещата… Той не трябва да е треньор, той е специалист тип Алекс Фъргюсън“.

За феновете той остава завинаги „Апостола на добротата“.

Последното сбогуване
Димитър Пенев бе погребан в родното си село Мировяне – в гроба на родителите си. Опелото продължи повече от час и половина, а шествието бе водено от съпругата му Надежда.

Най-емоционален бе дългогодишният домакин Добри Димов:
“Братко мой”, изстена той, оставяйки две червени рози.

Семейството за Пената
Внучката му Надежда разказа:
„Моят дядо беше пример за мен в живота.
Кръсти ме Надежда – да съм му кадем на Световното по футбол в САЩ. И така се случи, че наистина спечелихме четвърто място!“.
„Винаги съм била глезена и обгръщана с внимание… Помня и че ми подари първия телефон… Тогава бе треньор в Китай“.

Дъщеря му споделя:
„Влизаше с шут, защото в ръцете си имаше много неща… Винаги намираше време за мен… Баща ми беше грижовен, обичаше да готви, а с майка ми имат повече от 50 години брак.
Толкова се обичаха, че сякаш бяха създадени да са заедно цял живот“.