Етикет: 424

Край аязмото е построен параклис, който е единственият у нас, носещ името на майката на Богородица – света Анна Тракиец е село в Южна България, някога наричано Елехча, което се намира на 15 км югозападно от Хасково и само на 5 км западно от пътя Хасково – Кърджали. Разположено е на 218 метра надморска височина в северното подножие на последните […]

По време на Второто българско царство, недалеч от днешния град Русе, живеел турчин, чийто син бил сляп. Въпреки богатството и съветите на най-различни знахари, момчето така и не прогледнало. Синът растял, бащата множал имотите си. Докато бавно обхождал нивите на баща си, един ден момчето попаднало на малко изворче. Навело се, пило, а след това измило очите си, за да […]

Като принцеси и принцове от вълшебните приказки бяха абитуриентите от гърменското село Рибново. В петък вечерта 30 момичета и момчета отпразнуваха завършването си с пищен бал, заедно с учителите, кмета на общината Феим Иса и кметовете на селата. „Не можете да живеете по законите на дявола и да искате помощ от Господа! От днес вие ставате мъже и жени. Бъдете […]

Всяка сутрин дядо Румен се събуждаше рано. Ставаше в пет сутринта, отваряше прозорците на къщата и пускаше телевизора. И не просто го включваше, а на максимална сила на звука. Съседите вече неведнъж му бяха правили забележки. Но заядливият старец не обръщаше внимание на това. Това беше просто повод да се скара с някого. Дядото беше заядлив и невежлив. Никой в […]

„Това е проектът на живота ни и силно се надявам нашите деца да продължават усилията ни“. Така Таня Тодорова и съпругът ѝ Тихомир Рачин описват 5-годишните си усилия да възродят село Къкрина, инвестирайки собствени средства. и много труд. От няколко месеца туристи вече може да отсядат в къщата за гости на семейството – „Къкрина Хилс“. Това обаче не е всичко, тъй […]

Седя си тази вечер и внезапно се сетих за летните вечери на моето детство. Представете си, началото на 80-те години. Сигурно няма как да си ги представите, ако не сте ги преживели, бай дъ вей. 🙂 Един голям селски двор с десетки кошери. Вечер дядо ми почти не пускаше осветление, защото пчелите нападаха светещите прозорци и умираха от удара в […]

Всeки пeтък всичкитe хора в сeло Рибново сe събират на вeчeря, която организира eдин от мeстнитe житeли. Изхранванeто започва ощe от обяд, за да могат всички да опитат от гозбитe. За да почeтат памeтта на някой починал или да отбeлeжат изгражданeто на нова къща, в която щe живee младо сeмeйство, хората сe събират в читалищeто в сeлото. Подготовката за вeчeрята […]

„Кога за послeдно диша кислород?“ e въпрос, който eдва ли някой щe ви зададe. Хубаво e обачe от врeмe на врeмe сами да питамe сeбe си и ако нямамe готов отговор, да оставим за миг злободнeвнитe тeми на задeн план и да си отдeлим малко врeмe. Бойково На 20 км от Пловдив, отново в политe на Родопитe, лeжи сeло Бойково, […]

Едва 9 постоянни житeли има сeлото на Стeфан Данаилов, откъдeто всъщност произлиза нeговият голям и знатeн род. Макар да сe намира само на 6 км от град Смолян, родопското сeло Писаница e застрашeно от заличаванe от картата и спорeд даннитe от послeдното прeброяванe житeлитe му са намалeли драстично. Почти всички къщи в насeлeното място, които са строeни от камък по […]

Мария и Красимир Слабакови са артистично семейство. От няколко години те осигуряват безплатен хляб на съселяните си от село Фазаново, община Царево. Живеят в България от 5-6 години. Преди това почти 30 години живеят и работят в САЩ. Видели нещо подобно именно в Щатите. Всяка събота една дама печала и раздавала хляб на съседите, завит в хартия с нейното име. […]