домашно насилие

Той не спираше да я бие, докато един ден не реших да се обадя в полицията- това, което последва, промени завинаги живота ми!

ИСТОРИИ

Преди няколко месеца смених жилището си и се нанесох в на пръв поглед тиха и спокойна кооперация. Запознах се със съседите – видяха ми се приятни хора. Бях щастлива на новото място, но за съжаление щастието ми не трая дълго. Само след няколко дена комшиите от горния етаж – младо семейство, започнаха да се карат и да вдигат невъобразим шум. Чуваха се не само викове и писъци, но и трошене на предмети. Мислех, че това е инцидентно, ала когато скандалите станаха всекидневни, започнах да съжалявам, че съм се преместила. След един такъв скандал на сутринта се качих до тях. Исках чисто човешки и приятелски да ги помоля да не вдигат шум. Отвори ми жената.

В момента, в който я видях, се вцепених – лицето и тялото й бяха в синини.

Без да ми даде възможност да кажа каквото и да е, тя ми се извини за неудобството, което ми създават всяка вечер, и се разплака. Сподели ми, че съпругът й не бил лош човек, но когато прекалял с алкохола, коренно се променял. Повече от ясно беше, че жената е подложена на системен тормоз и домашно насилие, а беше много красива. Дожаля ми за нея и директно я попитах защо позволява такова нещо и продължава да живее с мъж, който я бие. Тя замълча. За съжаление виковете и писъците не престанаха. Една вечер след поредния екшън на вратата ми се позвъни продължително. Беше комшийката. Като я видях, лошо ми стана – пак беше цялата посинена. С треперещ глас ме помоли да пренощува у дома, докато съпругът й се поуспокои. Естествено, че я прибрах, толкова ми дожаля за нея. Попитах я защо не отиде да се оплаче в полицията от съпруга си побойник. Тя първо замълча, а после с треперещ глас ми сподели, че никога не би го направила, защото все пак си го обича.

Но за Бога, каква беше тази любов, след като собственият ти съпруг те има за боксова круша!

След няколко дена ситуацията се повтори и съседката отново помоли да я приютя. Този път беше не само синя, а имаше рани по тялото и лицето си, от които течеше кръв. Докато й помагах да ги почисти и дезинфекцира, за да не се възпалят, на вратата се позвъни настоятелно. Спогледахме се, защото знаехме кой е. Тя ме умоляваше да не отварям вратата и да не пускам онзи насилник в дома си. Аз обаче не я послушах и казах, че не ме е страх от отрепки като него. Отворих вратата, а онова чудовище ми кресна да не си тикам носа в неща, които не ме засягат, защото ще съжалявам. Отвърнах, че мен не може да ме уплаши. Той продължи да сипе ругатни и псувни по мой адрес, които ми е неудобно да цитирам. Казах му да изчезва от дома ми, а той заяви, че ще го направи, но само в компанията на жена си. Озъбих му се, че тя ще реши сама дали да тръгне с него, или да остане при мен. Жената каза, че иска да пренощува у дома. Тогава съпругът й просто подивя. Хвана ме за косата и започна да ме влачи из целия апартамент. Аз крещях, разплаках се дори, а накрая отнесох няколко шамара и юмрука. Тогава съседката покорно тръгна с него, а аз останах сама в апартаментта си – унизена и обидена. О, но той просто не беше познал, аз не бях тиха и кротка като съпругата му. Реших веднъж завинаги да сложа край на това. Ако комшийката ми се страхуваше да говори, аз не се боях.

Още на другия ден сутринта отидох в полицията и подадох жалба за домашен тормоз над съседката, като разказах всичко, което знам и на което съм ставала свидетелка. А за себе си извадих медицинско свидетелство. След няколко дни ги повикаха на разпит. Съседът естествено отричаше всичко и твърдеше, че аз съм си измислила цялата история, защото съм му била хвърлила око, и след като отказал да бъде с мен, съм го натопила, за да му отмъстя. За него ми беше ясно, че ще отрича, но когато и комшийката отрече да има нещо вярно в цялата история, не можах да повярвам на ушите си.

Тя, битата и тормозената, не признаваше нищо, само и само да прикрие оня безсрамник и подляр.

Едва тогава разбрах каква огромна грешка бях допуснала, намесвайки се в отношенията на това „семейство“. Явно жената беше някаква мазохистка, щом той системно я бие, а тя търпи и го прикрива и защитава. Нямаше какво повече да направя, а и не можах да докажа, че синините по мен са дело на съседа. Затова пред себе си се зарекох, че вече няма да се меся в подобни ситуации. Нека всеки да се оправя както сам намери за добре. Съседката се опита да ми се извини, но аз не исках да я слушам, писнало ми беше от сълзливите й истории. Намерих си ново жилище, изнесох се и сега се чувствам добре. А най-важното е, че съм спокойна и над главата ми няма тупурдии.

Свидетелката

Остави своя коментар

Tagged

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *