ВИДЕО от преди пет години разкрива дали Диана Димитрова лъже за побоя

Сагата между актьорите Диана Димитрова и Юлиан Вергов придоби чудовищни размери. Всичко тръгна от едно признание на Диана Димитрова, че е била пребита от свой колега на снимачната площадка на сериала „Откраднат живот“. Това провокира прокуратурата да се самосезира, а скоро стана известно и името на човека, който Димитрова обвинява в побой – Юлиан Вергов.

Натам историята я знаете… Вергов отрича да е бил Диана, казва че е имало скандал между тях и намеква за това, че артистката е изпращала съобщения на дъщеря му, които „никой баща не би искал да види“. Зад него застана и част от актьорската гилдия, която излезе с декларация, че не са били свидетели на това, че Диана Димитрова е била бита. Дори някои намекнаха за театрален грим, а не реални синини по лицето й.

От другата страна е самата Диана с ожесточените си и саркастични постове във фейсбук, която е подкрепяна също от няколко свои колеги, които твърдят, че бой действитетелно е имало (макар и да не са го видели) и актрисата е ходила с тъмни очила след инцидента.
Диана Димитрова срещу Юлиан Вергов. Кой от двамата лъже?

Интервю с Диана Димитрова направено преди пет години пред Мариан Станков – Мон Дьо за Нова тв дава част от отговора на въпроса.

През 2018г. актрисата е в студиото на Мон Дьо и дава видеоинтервю. Разговорът се завъртява около насилието. И Диана признава още тогава, че е имало насилие срещу нея. Тогава актрисата не уточнява никакви подробности за случая, нито издава кой е насилника. Дали става въпрос за същия инцидент с Юлиан Вергов или тогава Димитрова говори за друго „преди години“? Вие как мислите?

Ето и пълния текст на интервюто:

– А жертва на физическо насилие била ли си някога?

– Да, била съм. По много нелеп начин, за който не искам да говоря, но… важното е, че съм жива и здрава.

– Това е било опит за изнасилв*не?

– Не! В никакъв случай! Слава Богу, не! Не!

– Или са били шамари?

– Нещо като шамари.

– Нещо като шамари, Диана, са си шамари.

– Имах предвид, че беше много по-сериозно от шамари. Затова казах „нещо като”.

– Пребиване?

– Да, пребиване.

– Това е било някаква любов?

– Не знам какво точно е било.

– Кога се случи това?

– Нямам спомен… преди години… точно… Опитвам се да мисля много след тази случка какви хора допускам в живота си. Ние често си мислим, че познаваме даден човек, но в един момент се оказва, че виждаш абсолютно непознат човек пред себе си.

– Ти кога си тръгна – след първото пребиване?

– О, разбира се! Веднага.

– Не си позволила да те обземе този… стокхолмският синдром?

– Не. Стокхолмският синдром не е за мен. Просто осъзнах, че аз съм човекът, който не е преценил, че има контакт с човек, който има психични отклонения. Не мога да кажа, че съм жертва. Мисля, че психическото боли много повече. Думите трошат кости, нали така? Това е просто момент, в който два свята се сблъскаха, и това се случи веднъж.

Можете да чуете думите на Диана Димитрова от 14-тата минута от видеото по-долу: