Пчелари искат данък „опрашване“ за земеделците

Българските пчелари предлагат въвеждането на такса „опрашване“, която земеделските производители да заплащат за ползата, която пчелите им носят. Тази практика вече е утвърдена в по-големи държави и дава положителни резултати, твърдят от бранша.

Доцент Юлиян Станчев, председател на Областния пчеларски съюз в Плевен, е един от основните радетели на тази идея. Потомствен пчелар, той посвещава живота си на отглеждането на пчели и развитието на сектора. Според него приносът на пчелите за селското стопанство е неоспорим. „Пчелата с опрашване осигурява 70% от храната на човечеството“, посочва той, цитиран от Нова телевизия.

Практиката в САЩ и предизвикателствата у нас
В САЩ тази система съществува от близо век. Там пчеларите получават сериозни възнаграждения за опрашването на културите. „Например, миналата година за опрашване на бадеми се изплащаха 175 долара на пчелно семейство. Опрашването продължава половин година, като кошерите се преместват от южните щати до Канада. Това гарантира добри доходи за пчеларите“, обяснява Станчев.

У нас подобни договорености между пчелари и земеделски производители се срещат рядко. „Опитвали сме да насърчим пчеларите да търсят договорни отношения със земеделците, но това се оказва изключително трудно. Дори билкопроизводителите, които разчитат на пчелите за опрашване, не плащат нищо на пчеларите“, допълва той.

Тежката 2024 година за пчеларите
Изминалата 2024 година бе една от най-трудните за сектора. Лошите климатични условия доведоха до ниски добиви, висока смъртност на пчелите и сериозни финансови затруднения. „Пчелите не можеха да намират цъфтящи растения, което доведе до загуби. В допълнение, ниската изкупна цена на меда допълнително утежни ситуацията. В момента изкупната цена у нас е максимум 4 лева за килограм, докато на дребно медът се продава на тройно по-висока цена“, коментира Станчев.

Проблемите с нерегламентирания внос и ниското потребление
Друг сериозен проблем за българските пчелари е нерегламентираният внос на евтин мед със съмнително качество. „Основният внос идва от Китай и Украйна, не само в България, но и в цяла Европа. Този мед често е изкуствено изсушен и не отговаря на естествените характеристики на продукта“, алармира Станчев.

Освен липсата на ясни регулации, в страната се наблюдава и ниско потребление на пчелен мед. „В България средната консумация на човек е около 400 грама годишно, докато в страни като Гърция и Турция тя надхвърля килограм“, подчертава той.

Пчеларите продължават да настояват за по-добра регулация на сектора и подкрепа от страна на държавата, за да се гарантира устойчиво развитие и адекватно заплащане за приноса им към земеделието.