Треньорката в „Живот на кантар“ Анита Марков: Към силикона в гърдите ми съм със смесени чувства

Изобилие от тлъстинки и наднормено тегло предлага новото риалити „Живот на кантар“, но пък радва зрителите и с божественото тяло на Анита Марков. Красивата
Бодибилдърка е треньор на участниците в праймтайм шоуто на Би Ти Ви и има
за цел да им редуцира драстично излишните килограми. Разпитахме  подробно атлетичната майка на три деца не само за ангажимента й в предаването, но и за много други неща. В хода на разговора стана дума и за силикона в гърдите й, и за отправяните й неприлични предложения, и за булимията, която е преборила в миналото.

– Анита, лесно ла Ви убедиха да станете треньор в „Живот на кантар“?
– Нямах никакви колебания. В момента, в който ми звъннаха и ми обясниха каква е идеята на предаването, прие участието си като своя мисия.

– С кои участници от вашия отбор срещате най-големи трудности?
– Форматът не е предизвикателство за участниците само с хранителния режим и тренировъчните програми. Важно е и кои са по-устойчиви на стреса. Струва ми се, че хората, които са по-емоционални, що имат по-големи проблеми. От момичетата това са Поли и Йорданка.

– Как мотивирате участниците да спортуват и да се хранят, разумно?
– Не искам в главите на хората от моя отбор да има съмнения дали ще се справят. Основната ми задача е да ги накарам да повярват, че могат. Важна е вътрешната нагласа, убедеността, че ще успеят да отслабнат. Напомням им да приемат случващото се като предизвикателство, но и да не спират да се забавляват. Правим много дихателни техники и медитации за обръщане към себе си като способ за преодоляване на стреса. В тренировките натискаме участниците максимално, за да има добър резултат. Все пак да не забравяме, че основната им цел в „Живот на кантар“ е да редуцират теглото си, да свалят килограми.

– Защо изгубихте състезанието, в което се изправихте срещу треньора на другия отбор в „Живот на кантар“ – Ванко?
– В състезанието, което се проведе между мен и Ванко, аз си ударих много жестоко тибията на десния крак на едно от стъпалата на ескалатора. От удара ми причерня и изгубих изцяло баланса. Болката не ми позволяваше да се движа нормално, но въпреки това продължих да се набирам на ръце.

– Как е кракът Ви сега?
– Излезе хематом, наложи се операция. Имах и дренажи. 10 дни лежах в болница, където ми даваха антибиотици и обезболяващи. Травмата е на много неприятно място и е страшно болезнена. В момента все още се възстановявам. Лекарите казаха, че до 2 месеца трябва да съм се оправила напълно.

– С какво се промени животът Ви, откакто сте в „Живот на Кантар“?
– Преди година се установих със семейството си в Девин, но приемайки да стана треньор във формата, наех жилище в столицата. Записах децата на училище и градина в София. Майка ми е с мен. Съпругът ми остана в Девин, като идеята беше през уикендите да се прибираме при него. След контузията на крака ми се наложи мъжът ми да дойде при нас и да ни помага, докато се възстановя.

– Какво се случва с другите Ви професионални ангажименти?
– Преподавам йога на повече от 90 деца в три детски градини в Девин. Когато се прибирах през уикендите, гледах да наваксвам с персоналните тренировки и практики. В момента те са замразени. След като се оправя напълно от травмата на крака, ще възстановя работните си ангажименти в Девин.

– Сега сте с перфектно тяло, но в миналото и Вие сте имали проблеми с храненето и килограмите…
– Висока съм 172 см. и се чувствам най-добре, когато теглото ми е 55-56 кг. Максимално съм достигала 63-64 кг., които си бяха доста за мен. Напълнях, когато около 2 години страдах от хранителни разстройства. Емоционално беше храненето ми вследствие на булимията. Имах моменти на сериозно преяждане, което компенсирах с усърдни тренировки във фитнес залата. Бях наясно какво се случва, но нямах контрол върху себе си, за да спра. Периодът като цяло беше много труден. Ако се бях консултирала с психотерапевт или с човек, преминал през същото като мен, щях да преодолея по-лесно проблема. 

– Какво Ви помогна да се преборите с булимията?
– Мъжът ми ме подкрепяше, а и започнах да чета за хранителните разстройства. Открих практиките, с които се успокоявах. Започнах да се свързвам повече със себе си и осъзнах, че няма нужда да приемам много храна, за да съм щастлива. Намерих други начини, с които да си доставям щастие и да запълвам липсите.

– Баща Ви, Ви е тормозил като дете и дори е проявявал насилие…
– Баща ми никога не е проявявал физическо насилие към мен. Просто беше строг родител. Той е прекрасен човек. Давал е за мен най-доброто, на което е бил способен. Имала съм момент, в който съм била настроена по-негативно към него, но съм работила върху себе си за това да мога да простя. Днес съм благодарна на татко за дисциплината, която ми е налагал в детството ми.

– Родителите Ви са се развели след 20 години брак. Как приехте раздялата им?
– Не е приятно, когато виждаш двама души, които не успяват да намерят път един към друг, колкото и да се обичат. Давах си сметка, че родителите ми не са щастливи, и не се чувствах добре. Тяхната раздяла я приех като правилна стъпка. Олекна ми. В момента двамата са в прекрасни отношения.

– Какви професии сте практикували извън настоящата си?
– Много ценя свободата и от малка знаех, че не искам да работя за никого освен за себе си. Завършвайки училище, постъпих в денонощен магазин, където изкарах около месец. Това се случи, преди да кандидатствам в УНСС. След това съм танцувала с балет по дискотеки. И това не продължи дълго.

– Някога получавали ли сте неприлични предложения от мъже?
 – Да, а това беше и основната причина да се откажа от балета. Осъзнах, че там не е моето място. По онова време лъжех, че си имам приятел, за да не ме занимават с разни предложения. Аз съм жена, която цени себе си и няма нужда от някой, който да й поднася нещо на тепсия. От малка съм си боец и се чувствам горда и удовлетворена, когато сама реализирам мечтите си и постигам успехите си.

– С мъжа ви Максим как се събрахте?
– При нас нещата се случиха бързо. Видяхме се и след няма и месец заживяхме заедно, Той винаги е до мен и много ми помага за децата. Страшно е лоялен. Максим управлява фитнес залата в Девин, която отворихме.

– Мислите ли и за четвърто дете?
– Към момента не. Времето ще покаже дали ще имаме и четвърто дете.

– По колко време отделяте за спорт?
– В момента не спортувам заради травмата. Преди инцидента два-три пъти седмично тренирах по час и половина – два. Когато се готвех за европейското по бодибилдинг, а след това и за световното, заниманията ми в залата бяха по-начесто. Важно е човек да тренира умно. Тогава нещата се получават.

– Имате ли някакви корекции по себе си?
– Да, имам гръдни импланти. Все още съм със смесени чувства към тях. Поставих си ги, след като спрях да кърмя първия ми син. Предстоеше ми състезание по бодибилдинг в Италия, а след дългото кърмене положението с гърдите ми беше потресаващо. Бях наясно с изискванията за симетрията на тялото на състезателките, затова прибегнах до естетичната хирургия. Кърмила съм си и трите деца. От известно време се замислям да премахна имплантите.
Източник: Уикенд