Български производител: Такова нещо не е било от 30 години

Годината се оказва катастрофална за българските производители на праскови. Добивите се очаква да бъдат с цели 90% по-ниски в сравнение с миналата година. След липсата на череши по пазарите, сега дойде ред и на прасковите да се превърнат в дефицит.

„Нещата тръгнаха на зле от 18 март. Една седмица студ -4, -6, -7 градуса. После, между 6 и 10 април – пак студове: -4, -6, -7. Това довърши нещата. Много зле е тази година“, споделя производителят Апостол Евтимов.

Ситуацията допълнително се влоши след бурята в Сливенско, при която ветровете достигнаха 100 км/ч. Атанас Иванов разказва, че „това, което беше останало след ниските температури, вече изпада. Просто всичко падна на земята“.

Според Коста Петров, „последните 30 години не е имало такава тежка година“. Апостол Евтимов добавя, че за огромна част от производителите загубите са стопроцентови.

„Преди една година – измръзване. Миналата – градушка. Тази година – пак няма начин. Три години не можем да поддържаме местните пазари“, коментира още Атанас Иванов.

Николай Котов е сред онези, които очакват нулеви приходи. Ако няма държавна подкрепа, той признава, че ще му бъде изключително трудно да продължи занапред.

В една нормална година у нас се прибират около 10 000 тона праскови. Сега прогнозите на овощарите са за едва 1 500 тона. Макар че реколта няма, разходите по поддръжка остават. Складовете и хладилните камери ще останат празни, а още една лоша новина е, че не се очаква и реколта от сливи.

„На 50-60 прасковени дървета може да видиш по 1-2 праскови. А на 300 декара сливи – няма и един плод. Загубихме работниците. От всички села идваха хора. Сега заминават за чужбина. Веднъж загубим ли ги – няма връщане. Това е най-големият проблем – кадрите“, подчертава Апостол Евтимов.

В магазините масово се продават праскови от съседни и дори далечни страни. „А какви плодове яде българинът? Ами вносни. Ако си мисли, че яде български – се лъже. Няма как нещо, което се бере зелено, после да е с добро качество“, отбелязва Атанас Иванов.

Малкото количество български праскови ще се предлага основно на дребно, при цени между 5 и 8 лева за килограм. Това обаче далеч не покрива разходите и пречи на модернизацията в сектора.

„В Европа има мрежи за защита от градушки, системи против измръзване – перки, дъждуване. Но всичко струва пари. Ние нямаме приходи и не можем да инвестираме. Използваме технологии отпреди 30-40 години. В съвременния свят е различно“, допълва Евтимов.