Багряна рекламирала пудра „Идеал”
Валери Петров писал поетични строфи за събирането на вторични суровини
В живота и големите поети често подчиняват музата си на най-прозаични житейски неща. Всъщност даже и в „нещата от живота” лиричните души са търсили изява съвсем добросъвестно, без да се срамуват, че вършат нещо недостойно. И най-известните наши лирици са изпълнявали поръчки на рекламодателите и са участвали във всякакви рекламни и маркетингови кампании. Не прави изключение даже „вечната и святата” Елисавета Багряна – през 30-те години тя участва в конкурса на химическия завод „Чипев” за написването на рекламни стихове за продукцията на предприятието. В дъното на този необичаен конкурс
бил банкерът Атанас Буров.
Той посъветвал индустриалеца собственик на завода Никола Чипев да организира това състезание между българските поети и да ги изпробва като автори на рекламни текстове.
И резултатът не закъснял. Багряна спечелила състезанието за стихотворно лого за пудрата и кремовете „Идеал”:
За красотата на света Бог жената дал,
за красотата на жената – пудра „Идеал”!
В същата рекламно-стихотворна надпревара участвал и поетът Николай Марангозов. Той останал в историята като text writer с безсмъртния девиз на сапуна „Петел” (също продукт на завода „Чипев”): „Сапун „Петел” пере най-добре!”
Валери Петров веднъж също бил изкушен от рекламата. В една анкета той разказва: „През целия си живот не съм успявал да съссредоточа усилията си в една посока. Всяко нещо ме увлича и ми се струва ужасно важно. Веднъж ми се обазиха от „Вторични суровини”
да им съчиня стихче,
което да призове децата да събират стара хартия. Усетих се притиснат до стената и за да не си помислят, че понеже събират смет ще им откажа, съгласих се. И им направих някокво стихче за плакат. Струва ми се, че не го използваха, защото не ми се обадиха. А аз работих много усърдно, защото трябваше да бъде на равнище…Какво се оказва? Че спазването на равнището е все пак по-вярната система. Не бива да имаш два аршина.”
Сигурно е, че днес много съвременни поети благодорно биха завидяли за „стихотворните реклами”, които са писали колегите им едно време. Или по-скоро за хонорарите, които са палучавали за тях.
