МОН ще обучава учителите да работят с изкуствен интелект

Изкуственият интелект няма да измести учителите, а ще се превърне в техен помощник в класната стая. Това е посланието на Министерството на образованието и науката, което вече е разработило програма за обучение на всички учители за работа с AI технологии.

По време на предстоящ национален проект за дигитализация ще бъде създаден и т.нар. собствен образователен изкуствен интелект – затворен модел, предназначен специално за нуждите на българската образователна система.

Изкуственият интелект като инструмент, не като заместител
„Изкуственият интелект няма да замени учителската професия и ще бъде ползван все по-често от всички ученици и родители. „Учителите го използват ползотворно – за създаване на ресурси и електронни уроци“.“

Това заяви министърът на образованието и науката в оставка Красимир Вълчев при откриването на STEM център в Професионалната гимназия по селско стопанство в Чирпан. Той разгледа новите кабинети в направленията „Природни науки“ и „Математика и информатика“.

„Убеден съм, че новите STEM лаборатории ще повиши мотивацията за учене на учениците и те в много по-голяма степен ще учат с разбиране и ще станат по-добри и пълноценни специалисти“, каза по време на откриването Красимир Вълчев, съобщиха от БТА.

Внимание при използването на AI от учениците
Според Вълчев използването на изкуствен интелект от учениците изисква сериозно внимание, защото по-големите деца често се подготвят сами вкъщи и лесно могат да разчитат прекалено много на технологиите.

Той обясни и как работи методът на т.нар. обърната класна стая:

„…обърната е не физически, а като време. Това означава, че вкъщи учениците сами подготвят урока си, след като учителят им възлага сами да проучат темата и да се подготвят, а в класната стая да обяснят колко са научили и разбрали- да дискутират темата“, подчерта Красимир Вълчев.

Проблемът с екраните и социалните мрежи
Министърът в оставка подчерта, че прекаленото време пред екраните е сериозен проблем за образованието:

Според него средно учениците прекарват по три часа на ден пред устройства, като над два от тях са в социалните мрежи.

„Това има изключително зловредно влияние върху мозъка и неговото развитие, върху очите, концентрацията, но това е и пропуснато време. Тези два часа могат да се използват за движение, за спорт и други по-полезни неща“, каза Вълчев.

Той допълни, че именно тук е голямото предизвикателство:
…да „отвоюваме“ вниманието на деца и да се преборим с телефоните, които са много по-интересни.

„Алгоритмите са направени така, че да карат да се прекарва повече време пред екрана“, каза той.

Без промени засега за изпита след 7 клас
По отношение на националното външно оценяване след седми клас, промени засега няма да има.

„Разумното решение в момента е да се направи тази крачка назад – тя ще бъде минимална крачка назад, тъй като и крачката напред беше такава“, обясни Красимир Вълчев.

Той допълни, че задачите, свързани с природни науки, ще останат практически:

…шест задачи, които се предвиждаше да бъдат по природни науки, ще останат практически… няма да бъдат включени понятия от природните науки.

Защо децата губят интерес към математиката
По думите на Вълчев базовият проблем в образованието е спадът на интереса към математика и природни науки още в 4–6 клас.

Една от причините е липсата на достатъчно часове и интересен практически подход. Тук важна роля имат STEM центровете:

…когато работят, правят опити и учат чрез практически упражнения, това дава ефект.

„Но важно е да се промени оценяването и учениците да знаят, че е ценно да учат природни науки“, каза Красимир Вълчев.

Кадровата криза и ролята на образованието
Вълчев припомни и промените във висшето образование, включително безплатното обучение за „Медицинска сестра“ и договорите за реализация на медици.

„Всички тези политики трябва да продължат, защото едно от най-големите ни предизвикателства пред социално-икономическото развитие е кризата на възрастовия дисбаланс и недостигът на хора. Годишно се пенсионират над 100 хил. души, а 60 хиляди са младите, които ги заместват“, каза той.

По думите му недостигът на кадри е повсеместен, но най-сериозен е в индустриите:

…ако индустриите не могат да се обезпечат с кадрови ресурс, това в най-голяма степен ще подкопае социално-икономическото развитие у нас.