36-годишен мъж преби и обра пътник на автобусна спирка

Румен Радев направи ход без аналог в най-новата политическа история на България. С депозирането на оставката си пред Конституционния съд той не просто тръгва към активната партийна политика, а съзнателно се отказва от най-силната защита, която Конституцията дава – президентския имунитет. Паралелно с това Илияна Йотова поема президентската институция с пълни правомощия до края на мандата.

Краят на „бронята“ по Конституция
С напускането на „Дондуков“ 2 Радев губи защитата на чл. 103 от Конституцията, която досега не позволяваше срещу него да бъде възбудено наказателно преследване или да бъде задържан. Тази защита е абсолютна и се пробива само при държавна измяна или тежко нарушение на основния закон.

Юристи обаче обръщат внимание на критичен детайл – преходът не е мигновен. Между решението на Конституционния съд и евентуалното му встъпване като народен представител има период, в който Радев е в позицията на обикновен гражданин. В този „прозорец на уязвимост“ всички евентуални проверки или преписки, ако такива съществуват, могат да бъдат активирани без специални процедури.

От абсолютен към условен имунитет
Планът на Радев разчита на бързо влизане в парламента и придобиване на депутатски имунитет. Но разликата между двата типа защита е съществена:

• Президентски имунитет – практически абсолютен.
• Депутатски имунитет – функционален и ограничен.

Народните представители са защитени основно за изказванията и гласуванията си. При обвинения за престъпления от общ характер главният прокурор може да поиска свалянето на имунитета, а практиката показва, че парламентът почти винаги уважава такива искания.

Така Радев заменя конституционната гаранция с политическа – зависима от мнозинството в пленарната зала.

Илияна Йотова поема цялата власт на „Дондуков“ 2
Докато Радев влиза в рисков политически преход, държавата преминава под ръководството на Илияна Йотова. Конституцията е категорична – при предсрочно прекратяване на мандата на президента вицепрезидентът встъпва в длъжността до края на мандата, в случая до януари 2027 г.

Това означава пълни правомощия:

• върховен главнокомандващ в сложна международна среда;
• водене на консултациите за съставяне на правителство;
• избор на служебен премиер от т.нар. „домова книга“, ако парламентът не излъчи кабинет.

Нова политическа реалност
Трансферът на властта пренарежда политическата сцена. Радев ще трябва да търси влияние отвън – през партия, парламент и коалиции. В същото време бившата му вицепрезидентка вече държи всички институционални лостове на президентската власт.