Откритие на 5000 години показа плашещ ритуал в Древен Египет
Преди близо 5000 години смъртта на египетски фараон вероятно означавала смъртна присъда и за част от хората, които му служели. Зловещото предположение получи нови доказателства, след като учени изследваха десетки древни черепи и откриха следи от тежки удари, нанесени непосредствено преди смъртта. Някои от жертвите изглежда са били убити с широки предмети, а един от черепите носи следи от удар с острие в областта на окото. Откритието хвърля нова светлина върху жесток погребален обичай, за който египтолозите спорят повече от столетие.
Мрачната тайна на царските гробници
Историята започва в Абидос, един от най-древните религиозни центрове на Египет, разположен край Нил. Преди около пет хилядолетия, когато страната току-що се оформяла като обединено царство, тук били погребвани владетелите от Първата династия. Това се случвало приблизително пет века преди построяването на Голямата пирамида в Гиза.
Около царските гробници в некропола Умм ел-Кааб археолозите открили стотици по-малки погребения. Те били подредени в редици, а някои изглеждали затворени по едно и също време. Погребаните не били владетели, а хора от царското обкръжение – чиновници, занаятчии, прислужници и други служители на двореца.
Още през 20-те години на миналия век британският египтолог Флиндърс Питри предположил, че тези хора не са починали естествено. Според него те били убивани след смъртта на владетеля, за да продължат да му служат в отвъдното. Проблемът бил, че по костите не открил убедителни следи от смъртоносно насилие и теорията му останала недоказана.
Питри погребал отново голяма част от изследваните скелети, но запазил някои черепи. Част от тях попаднали в колекцията „Дъкуърт“ на Кеймбриджкия университет във Великобритания, където престояли десетилетия. Именно тези останки помогнали на съвременните учени да възобновят разследването.
Три зодии ще се къпят в щастие от началото на ноември
18 черепа разказаха историята на насилието
Биоархеологът Розелин Кембъл от американския университет „Пърдю“ изследвала 46 черепа, съхранявани в Кеймбридж. Резултатите от работата й са публикувани в научното списание Frontiers in Environmental Archaeology на 5 октомври 2026 г.
При 18 от черепите, или 39% от изследваните останки, тя установила тежки травми, получени около момента на смъртта. Най-често това били линейни счупвания на черепните кости, които по-ранните изследователи вероятно смятали за повреди, настъпили след погребването. Съвременните съдебномедицински методи обаче позволяват да се различат счупванията, получени приживе или непосредствено около смъртта, от уврежданията на вече изсъхнали кости.
„Уврежданията по запазените черепи са предимно линейни счупвания, които вероятно са водели до бърза загуба на съзнание, вътрешен кръвоизлив и смърт“, обяснява Кембъл в съобщение на научното издателство Frontiers.
При няколко души са установени и следи от остри предмети. Особено тревожен е случаят с череп, по който личи удар с режещо оръжие в областта на очната кухина. Подобни наранявания подкрепят предположението, че поне част от погребаните са загинали насилствено.
Как да проветрим банята без прозорец? Седем изпитани решения
С какво са убивали приближените на фараоните
Една от най-интересните подробности е свързана с предполагаемото оръжие. В древноегипетското изкуство владетелите често са изобразявани как поразяват своите врагове с боздуган. Именно това оръжие е сред най-разпознаваемите символи на царската власт.
Но следите по изследваните черепи не съответстват на типичните поражения от тежък боздуган. Подобен удар обикновено причинява вдлъбване на костта, докато при повечето останки са установени линейни счупвания. Според Кембъл това може да означава използване на широк, сравнително плосък предмет, вероятно изработен от дърво или друг подходящ материал.
На теория някои увреждания биха могли да бъдат причинени и от падане. Изследователката обаче отбелязва, че достатъчно силно падане вероятно би оставило следи и върху други кости. В запазените описания и фотографии на Питри няма ясни данни за подобни съпътстващи травми.
Учените все пак не могат да възстановят със сигурност начина, по който са загинали хората. На останалите 28 черепа не са открити подобни увреждания, но това не означава непременно, че всички техни притежатели са починали естествено. Възможно е някои да са били убити чрез задушаване или друг способ, който не оставя следи върху черепните кости.
Злато и мед за милиарди долари под пустинята. Сензация в огромна държава
Защо владетелите се нуждаели от мъртви слуги
Според Розелин Кембъл древният ритуал, известен като жертвоприношение на приближени, вероятно имал две основни предназначения. Първото било свързано с вярата в задгробния живот, а второто – с демонстрацията на огромната власт на фараона.
Древните египтяни вярвали, че съществуването не приключва със смъртта. Владетелят трябвало да продължи своя живот в отвъдния свят, където се нуждаел от удобства, храна, предмети и хора, които да изпълняват заповедите му. Именно затова около царската гробница можело да бъдат погребвани негови приближени, за да продължат службата си и след смъртта.
Кембъл допуска, че някои от тези хора може да са приемали участта си доброволно, вярвайки, че така ще получат почести или вечен живот. Други обаче вероятно са били избирани против волята си или принуждавани да умрат. Засега няма достатъчно доказателства, които да покажат каква е била действителната роля на принудата.
Погребенията около владетелите Джер, Джет и царица Мернейт са особено многобройни. При някои царски комплекси допълнителните гробове достигали стотици, докато около гробницата на по-ранния владетел Аха били значително по-малко. Това подсказва, че обичаят се е развивал и променял през първите поколения на египетската държава.
Кога приключил страховитият обичай
Най-любопитното е, че подобни масови погребения постепенно изчезват. Според изследователите жертвоприношенията на царски приближени вероятно са прекратени към края на Първата династия, след като са съществували около два века или дори по-кратко.
През следващите столетия египетските погребални традиции се променят. Вместо живи хора в гробниците все по-голяма роля получават различни изображения и предмети, а по-късно се разпространяват и фигурките ушебти. Те трябвало символично да работят вместо покойника в отвъдния свят, без за това да е необходимо да умира негов действителен слуга.
Новото изследване не доказва, че всички хора, погребани около ранните фараони, са били жертвани. Но откритите травми дават сериозна подкрепа на теорията, която Флиндърс Питри изказал преди около век.
Розелин Кембъл се надява някой ден да бъдат открити и останалите скелети, които британският археолог погребал повторно. Те биха позволили да се установи дали насилието е било още по-разпространено и дали смъртта е настъпвала по различни начини.
А дотогава черепите от Абидос остават мрачно свидетелство за една епоха, в която властта на фараона вероятно не е свършвала със собствения му живот. За някои от най-близките му служители тя може да е означавала, че са длъжни да го последват дори в смъртта.
standartnews.com