Защо само в България и Гърция на еврото ще пише „стотинка“ и „лепта“

С въвеждането на еврото България ще направи нещо, което почти никоя друга държава в еврозоната не прави. Страната ни ще бъде единствената, която ще изписва думата „стотинка“ върху националната страна на своите евромонети – решение, което често се представя като символичен успех, но всъщност има ясно правно обяснение.

Подобна практика вече съществува само в една друга държава от еврозоната – Гърция, където върху монетите пише „лепта“. Причината за това не е политическа отстъпка, а специфично изключение в европейското законодателство.

„Азбучният“ пропуск в правилата на ЕС
Според регламент на Съвета на ЕС националната страна на евромонетите не трябва да повтаря номинала, тъй като той вече е изписан на общата европейска страна. Съществува обаче ключово изключение – правилото не важи за държави, които използват различна от латиницата азбука.

Точно в тази категория попадат България (с кирилицата) и Гърция (с гръцката азбука). Поради тази причина гръцките монети вече над 20 години носят надпис „лепта“ (λεπτό/λεπτά), а България получи правото да изписва „стотинка“.

Решението не противоречи на правилата на Европейския съюз и не е прецедент, а резултат от езикови и институционални съгласувания.

Каква е позицията на българските институции
От Българска народна банка и Института за български език към Българска академия на науките отдавна е уточнено, че термините „цент“, „евроцент“ и „стотинка“ ще съществуват паралелно.

„Стотинка“ обаче ще бъде използвана върху физическите монети, за да се запази приемствеността и да се улесни адаптацията, особено за по-възрастните хора, свикнали с тази парична единица.

Гръцкият пример и цената на традицията
Гърция остава единственият друг пример в еврозоната, който се възползва от това изключение. Техните „лепта“ са директна препратка към древните парични единици, подобно на българската „стотинка“, която обозначава една стотна част и е дълбоко вкоренена в историята ни още преди съвременния лев.

Въпреки символиката обаче икономисти посочват и прагматичната страна на въпроса. В редица държави от еврозоната – като Финландия, Нидерландия, Ирландия и Италия – монетите от 1 и 2 цента постепенно излизат от употреба. Причината е проста: разходите за изсичане, транспорт и обработка често надвишават номиналната им стойност.

С решението да запази „стотинката“ върху най-малките номинали, България на практика заявява намерение да продължи тяхното производство и използване. Това повдига въпроса дали сантиментът няма да се окаже финансово неефективен, ако себестойността на една „стотинка“ надхвърля реалната ѝ стойност.

Раздвоената самоличност на българското евро
Българските евромонети ще имат своеобразна „двойна идентичност“. От едната страна ще стои надписът „EURO CENT“ на латиница, разпознаваем навсякъде в еврозоната, а от другата – „СТОТИНКА“ на кирилица, предназначена за вътрешна употреба.

Фактът, че България ще използва кирилица за изписването на „ЕВРО“ и „СТОТИНКИ“, е ясен знак за признаването на третата официална азбука в ЕС. В същото време експертите напомнят, че в международни плащания, банкови преводи и договори валутата остава евро и цент – независимо от надписа върху рестото в джоба ни.