Скандални разкрития за сиренето и цените в магазините

Сериозни съмнения за качеството на сиренето и огромните надценки в търговските вериги предизвикаха остър спор между производители и защитници на потребителите. Лабораторни изследвания откриват млечни продукти с над 70% вода, докато търговските надценки при някои основни храни достигат 140%. Производителите обвиняват големите вериги, че ги притискат да свалят доставните цени, а впоследствие продават стоките значително по-скъпо. Тревожните данни коментираха Димитър Зоров от Асоциацията на млекопреработвателите и Богомил Николов от „Активни потребители“ в предаването „Тази сутрин“ по бТВ.
Сирене с повече вода и по-малко хранителна стойност

Проверките на „Активни потребители“ в рамките на инициативата „Кошница с грижа“ показват сериозни отклонения в качеството на част от предлаганото сирене. От 12 изследвани марки само една покрива изискванията на БДС за бяло саламурено сирене. При пет продукта е установено необявено водно съдържание над 60%, а при три то надхвърля допустимите 65%. Най-високата измерена стойност в това изследване достига 71,3%.

„Още в първата седмица видяхме цени, които бяха съмнително ниски. Казахме си, че това не може да бъде, и взехме проби. Оказа се, че ниската цена е за сметка на водата“, разказа Богомил Николов.

Според него един от начините за увеличаване на водното съдържание е съкращаването на времето за зреене. „Ако по технология сиренето трябва да зрее 45 дни, вие на седмия ден го изкарвате на пазара. То още не се е освободило от излишната вода“, обясни експертът.

Димитър Зоров посочи, че нормалното водно съдържание на сиренето по БДС е около 54%. При значително по-високи стойности потребителите на практика плащат за по-голямо количество вода и получават продукт с различни хранителни характеристики.

„Когато имате 70% вода, сравнението на цените е изключително некоректно“, предупреди той.
Надценки до 140% и натиск върху производителите

Димитър Зоров отправи сериозни обвинения към големите търговски вериги, които според него използват силните си пазарни позиции, за да налагат ниски изкупни цени на производителите. В същото време крайните цени остават високи, а разликата между доставната и продажната стойност на някои продукти достига огромни размери.

„Една от основните причини е притискането на производителя за по-ниски цени, а същевременно надценките растат“, заяви той.

Зоров сравни ситуацията с други европейски държави, където според него надценките често са значително по-ниски. „В Европа чуваме за надценки от 25-30%. В България – 100-140%. Какво правим ние? Убиваме потребителя“, коментира той.

Данните от проверките на Комисията за защита на потребителите също показват сериозни разлики между доставните и продажните цени. При кравето масло са установени надценки до 141%, при сиренето до 133%, при доматите до 127%, при кашкавала до 106%, а при киселото мляко до 99%.

Търговските вериги обаче оспорват начина, по който се представят тези числа. Според тях надценката не е равнозначна на чиста печалба, тъй като от нея се покриват ДДС, транспорт, електроенергия, заплати и загуби от бракувани продукти.
Таван на надценките и повече фермерски пазари

Димитър Зоров настоя за въвеждане на ограничения върху търговските надценки както при продажбите на дребно, така и при посредниците на едро. Той посочи Гърция като пример за държава, която според него прилага мерки за ограничаване на оскъпяването на определени стоки.

„Това не е свободна пазарна конкуренция, когато контролираш над 80% от търговията, особено в големите градове“, заяви Зоров.

Богомил Николов обаче предупреди, че проблемът не може да бъде решен единствено с ограничения за големите вериги. Според него България трябва да насърчава алтернативни канали за продажба, включително фермерски пазари и директни доставки от производителите до потребителите.

„Колкото повече отиваме към един доминиращ вид търговия, толкова по-лошо. Трябва да насърчим и другите форми, за да има повече конкуренция“, посочи той.

Експертът даде за пример фермерските пазари в Гърция, където потребителите имат възможност да купуват пряко от земеделските производители. Николов обърна внимание и на дългогодишните проблеми в българското земеделие, включително начина на субсидиране и намаляващото родно производство. „Производството на мляко пада устойчиво от десетилетия. Пада производството на зеленчуци, пада производството на плодове“, заяви представителят на „Активни потребители“.